1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Теми от германските седмичници

20 април 2008

Седмичните издания в Германия пишат за продължаващата криза в Тибет, протестите, съпътстващи пренасянето на Олимпийския огън, посещението на Бенедикт XVI в САЩ. Централни теми са цените на храните и Силвио Берлускони.

https://p.dw.com/p/DkRA

За изборите в Италия Райнишер Меркур написа следното:


На сутринта след изборите в Италия никой не искаше да си признае, че е гласувал за Силвио Берлускони. Това е типично за Италия - никой не поема отговорност. Последиците от третия мандат на медийния магнат са предвидими - Берлускони ще увеличи властта на своя концерн. Нещо повече - той дори обяви, че ще реабилитира своя помощник, който беше осъден на три доживотни присъди заради престъпления, свързани с мафията.

Коалицията на Берлускони отдавна вече няма нищо общо с центриска политика, а е ориентирана много повече в дясно. Това би тряблао да влезе в полезрението и на Консервативната партия в Европейския парламент.

Wahlkampf in Rom, Silvio Berlusconi
Силвио БерлускониСнимка: AP

На своите европейски партньори Берлускони ще представи като външен министър едно познато лице - еврокомисаря Франко Фратини. Но с това верността на Италия към Европа не е подпечатана. Джулио Тремонти, бъдещия министър на финансите, е известен в миналото с отхвърлянето на еврото.

От страна на Италия не бива да се очакват големи европейски инициативи, а по-скоро само сочни обещания

По време на предизборната борба, Берлускони направи пикантната констатация, че в Европа има само още двама истински водачи, освен, разбира се, него самия. Това са Никола Саркози и Ангела Меркел.

Медийният магнат обеща и изтеглянето на италианските военни части от Ливан. А на турския министър-председател Ердоган, който междудругото е и кум на дъщеря му, обеща скорошно приемане в редиците на ЕС.

На италианците няма да им е лесно с такъв управник, но в крайна сметка те си го избраха, те ще носят и последствията, пише Райнишер Меркур.


Ди Цайт коментира световната картина на глада, пренаселението и борбата срещу климатичните промени в коментар на Хайнрих Вефинг, озаглавен: "Сизиф като пример"


Зад обезпокояващите новини на последните месеци, свързани с бедността, глада и протестите заради прекалено високите цени на храните, се надига още един фактор, който е невъзможен за контролиране за която и да е политика - този фактор се нарича време.

Досега беше нормлано политическите решения да се взимат с оглед определен бъдещ период от време, в рамките на който тези решения да бъдат приложени на практика и да носят плодотворни промени. Времето трябваше да се оползотвори, понякога беше малко, понякога много, но в крайна сметка вбеше нещо, което никога не свършва, един неизчерпаем изочник.

За такъв смятат времето и съвременните политици, поставяйки си конкретни цели, като например - до 2015 година да се намалят наполовина гладуващите в цял свят или пък другата магическа цел, до 2020 изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата да намалэ с 40%.

Тези планове звучат чудесно, но до изпълнението им трябва да се има предвид, че останалата част от гладуващите трябва да бъде нахранена, за да престане да се числи към тази група. Както изглежда,

нещата не вървят съвсем към изпълнението на тези планове

Защото световните проблеми като пренаселването на южното полукълбо, недостигът на основни храни и повишената им консумация, намаляването на водните ресурси в Европа, затоплянето на планетата и т.н. и т.н. стават все повече, а времето все по-малко, за да успэм да се справим с всички тях. И въпреки че човечеството едва ли би могло да спре климатичните промени, то би могло да ги забави или дори промени. Даье ако усилието е сравнимо с това на Сизиф, длъжни сме да го направим.

Klimawandel Arktis-Eis schwindet dramatisch
Снимка: picture-alliance/ dpa

А първата крачка нагоре по планината е да си дадем ясна представа за размера на камъка или с други думи да поставим всички проблеми на света и на природата на амсата. и да сид адем сметка, че реални промени са невъзможни без лишаването от нещо, без реални услия в борбата срещу нещо. А всички апокалиптични пригнози досега не са били рпедотвратени заради гениалността на някого, а защото хората са намерили смелост и сила да се противопоставят на заплахата.