Теми и мнения от германския седмичен печат

че мафията отдавна вече не е онова, което ни показват филмите или романите: на фона на кризата с отпадъците в Неапол, рекет, търговия с дроги и подкупи изглеждат просто странични занимания. В коментар на вестника се припомня предисторията на сегашната криза: в продължение на 43 години властите наблюдаваха безгрижно как отпадъците се трупаха в неаполското предградие Пианура, до закриването на сметището през 1997. Ето че сега катастрофалното положение с отпадъка в Неапол прераства в криза на италианската държава.

Против последното спешно решение

за временно отваряне на сметището в Пианура протестираха стотици жители на предградието. Полицията се намеси, за да разгони протестиращите. Доказано е - пише "Райнишер Меркур", - че сред мирните демонстранти имаше и хора на мафията, която изобщо не желае уреждането на проблема със сметтта. Печалбата на мафиотите от хаоса в италианската държава възлиза на 4,5 милиарда евро годишно.

Министър-председателят Проди обяви кризата в Неапол за главен приоритет на своето правителство и изпрати армията в кризисния регион. Но това не може да бъде трайно решение на проблема. Докато мафията води война срещу гражданското общество, а правителството на Проди не смее да приеме това национално предизвикателство, то няма да бъде в състояние да овладее положението. Горящите буклуци по улиците на Неапол не са причината, а симптом на кризата - заключава седмичникът "Райнишер Меркур".

Мнозина - в и извън Америка - се надяват,

че с края на президенството на Буш ще настъпи промяна във външната политика на Белия дом. В интервю със седмичника "Цайт" консервативният политолог Робърт Кейгън предупреждава обаче, че подобни надежди са абсолютно безпочвени.

Кейгън казва, че президентските избори няма да донесат особена промяна във външната политика на САЩ. Що се отнася до мирогледа им, между водещите президентски кандидати на демократите и републиканците нямало особени различия. Кейгън казва, че американската външна политика се движи от два мотора: от САЩ като носител на доброто в света и от американската мощ. САЩ трябва да останат най-силната държава в света, готова да прибегне до употребата на сила и тогава, когато останалият свят е против. Като съчетаем тези два елемента, побучаваме приблизително американската външна политика, на която станахме свидетели след края на Студената война - подчертава Кейгън.

По-нататък в интервюто си със седмичния вестник "Цайт"

консервативният американски политолог изразява мнението, че темата за промяната, която играе такава важна роля в сегашната предизборна кампания, няма никакво значение за външната политика. Кейгън отбелязва, че който и да е следващият американски президент, той щял да се опита поне в началото да стабилизира външнополитическите отношения на страната, да потегне редиците на съюзниците, да установи по-добро сътрудничество дори с ООН. Но това щяло много скоро да влезе в конфликт със световната действителност - и с американското виждане за мястото и ролята на Америка в света. Така че в общи линии Робърт Кейгън смята Джордж Буш не за изключение, а за един президент в традиционното русло на американската политика.