Теми и мнения от германския печат

Профсъюзите се фукат с един необичаен успех, за който всъщност нямат кой знае какъв принос. Защото това, че на някои места успяха да се наложат интересите на трудещите се, се дължи предимно на добрата икономическа конюнктура. А това означава, че има какво да се раздава. Работодателите пък ще постъпят разумно, ако доброволно отстъпят нещо от баницата, без да се стига до трудови конфликти. По този начин те биха показали, че се съобразяват със своите служители, че ги ценят и че хвърлят мост над онази пропаст, за която бяхме решили, че отдавна вече не съществува.

"Франкфуртер Рундшау" отбелязва:

Най-разумната позиция днес е онази, която не премълчава цената на добрата работа; която преценява реалистично условията на глобализацията, без да скланя покорно глава пред вечните приказки за нуждата от снижаване на себестойността; която не приема отстъплението на политиката - без значение на коя партия - пред доминацията на икономическите интереси. Профсъюзите трябва да вървят неотстъпно по този път. Тогава те няма да имат грижи за броя на своите членове.

Ето мнението на "Генерал Анцайгер":

Едно ново поколение е на път да поеме кормилото в профсъюзното движение. Вместо да се юрнат към политическата ливада, новите функционери съсредоточават вниманието си върху вътрешните реформи, като при това гледат - колкото и да е невероятно - към САЩ. Там се формира едно ново работническо движение, което благодарение на иновативните си методи регистрира невероятни успехи при набирането на нови членове. Говори се за активизирането на неофициални сътрудници и за нов подход в работата с младежта. С ширещия се сектор на ниските надници и задълбочаващата се обществена пропаст между богати и бедни, профсъюзите изведнъж отново разполагат с теми, които вълнуват много хора.

А "Аугсбургер Алгемайне" пише:

От решаващо значение е минималната заплата да бъде прилична, но не толкова висока, че да унищожава работни места. А това е много деликатна задача. Нашата традиция тук в Германия показва, че тарифните партньори се справят с тази задача по-добре, отколкото държавата. Впрочем когато се наложи държавата също може да свърши тази работа. Когато се стигне дотам, това е само привидна победа за профсъюзите, защото така те сдават част от своите извоювани права.

И накрая коментара на "Берлинер Цайтунг" за трагедията в австрийското градче Амщетен:

Нещо ужасно се случи тук. Ужасно, което може да се случи пак, дори съвсем близо до нас. Няма ефикасна защита от мрака в човешката психика. Но медиите и техните потребители биха могли все пак да удържът своята жажда за подробности и да не настояват за продължение. Потърпевшите трябва да се научат да живеят новия си живот, в нови условия - на спокойствие, ненаблюдавани, без да бъдат сочени с пръст. Ние нямаме право да познаваме лицата им, ако те не желаят това. Но те не могат да започнат един нов живот, ако трябва постоянно да минават през стария си живот. Австрия ще им даде нова идентичност, а те трябва да бъдат сигурни, че няма да бъдат преследвани от нас.