Теми и мнения от германския печат

Новините от Деня на труда са двузначни. От една страна безработицата намалява, но от друга вече се забелязва, че стопанската конюнктура започва да отслабва. Затишието в управляващата голяма коалиция по отношение на реформите се отразява и върху трудовия пазар. Ако правителството не подеме нишката на проекта, известен като Агенда 2010, министърът на труда може още от сега да забрави мечтата си за пълна заетост. За съжаление профсъюзите хвърлят вината за всички налични проблеми тъкмо върху Агенда 2010. Следователно те използват влиянието си върху СДП, за да създават пречки винаги когато и където е възможно.

В "Любекер Нахрихтен" четем:

Ако днес, на 1 май, профсъюзите искат реално заплащане за реално свършена работа, те са напълно в правото си. Естествено, че така наречената мини-работа е свидетелство за гъвкавост на пазара на работната сила. Само че как живеят онези, които зависят само от една такава мини-работа? Не всички в Германия могат да се радват на тарифните повишения, както например вчера пощенските служители. Така че силните профсъюзи ще бъдат важни и занапред - за трудещите се, но и изобщо за социалния мир в страната. Тъкмо последното е станало междувременно нещо саморазбиращо се за нас. Само че няма нужда да гледаме много надалеч, за да видим, че това не навсякъде е така.

Ето мнението на "Берлинер Моргенпост":

Не е ясно защо профсъюзите зоват за стачка на служителите в обществения сектор тъкмо на 1 май. Това засяга и полицейските служители. Полицейският шеф предупреждава за недостатъци в концепцията за сигурност, ако в този важен сектор се появят дупки. Не е редно тъкмо в един ден, когато полицията трябва да се настрои за опасности, полицейски служители да стачкуват. При това не става дума за затворени папки или заключени държавни учреждения. Стачките за сметка на вътрешната сигурност уронват престижа на германските профсъюзи.

Споразумението за асоциация между Сърбия и ЕС е тема за следните два коментара в днешния германски печат. Първо - "Зексише Цайтунг":

Сега вече политиката на белградското правителство ще определя какво ще бъде темпото на сближение между Сърбия и ЕС. Главната пречка, както и досега, си остава готовността на Белград за пълноценно сътрудничество с Хагския трибунал за военнопрестъпленията в бившата Югославия. Ако Белград откаже да сътрудничи с Хага и не предаде най-сетне издирваните военнопрестъпници, тогава споразумението няма да влезе в сила - едно тежко условие, което принуждава сърбите да си дадат ясна сметка за собствената си роля в балканската война.

И накрая гледната точка на "Ройтлингер Генерал Анцайгер":

Споразумението е важно и по отношение на независимата от февруари бивша сръбска област Косово. Малко след декларацията за независимост, управляващата в Белград коалиция на премиера Кощуница се разпадна. Предстоящите на 11 май избори ще покажат доколко Сърбия е готова да погледне открито на политическата действителност, да преодолее вътрешнополитическата парализа и да хване окончателно влака за Европа. А всеки избирател, който гласува за партията на президента Тадич и за прозападния, проевропейски курс на Белград, ще гласува в последна сметка и за независимостта на Косово.