Теми и мнения от германския печат

Естествено, че Пекин бе принуден да отстъпи под растящия натиск, още повече, че в случая той бе огромен. На първо място, защото протестите срещу действията на властите в Тибет обхванаха целия свят, и на второ място, защото протестът се подхранваше не само от гражданското общество, но и от много правителства. Тази комбинация бе нещо ново. Могъщите на деня издържат на демонстрации, както и на дипломатически формулирана критика от различните столици. Само че когато заедно с улиците протестира и президентът Саркози, който заплашва с бойкот на церемонията по откриването на Олимпийските игри? Или когато канцлерката Меркел напомня, че "ние сме изгубили, ако допуснем да ни се диктува дали можем да приемем или не Далай Лама"?

"Щутгартер Цайтунг" размишлява върху значението на 1 май:

Докато преди 50 години се водеше борба за петдневната работна седмица, а преди 25 години се воюваше за пълна трудова заетост, днес както никога досега на преден план излиза качеството на труда. "Добрата работа е реалистична цел", гласи приблизително лозунгът на профсъюзните първомайски демонстрации. Трудът трябва да бъде така добре платен, че човек да може да живее от редовната си работа. Само че действителността е съвсем различна: милиони трудещи се едва поддържат жизнения си стандарт, да не говорим за пенсиите.

Вестниците са пълни със статии и коментари, опитващи се да осмислят кошмарното инцестно престъпление в Австрия. В "Тагесшпигел" четем:

Преди всичко мъже извършват посегателства срещу дъщери и внучки, изобщо срещу по-слабите, собствени и чужди деца. Инцестът прониква в семейства, в по-бедни региони, в средите на проституцията. Преди векове владетелите са си присвоявали правото на първата нощ с младата булка, днес това се практикува от племенни и други водачи в различни части на света. Правата на децата все още са нещо ново в историята на човечеството. Който иска да брани тези права, той не бива да допусне нова изолация за жертвите от Амщетен - нито като деца на едно извънземно чудовище, нито като плячка на земния булевард.

"Ханделсблат" за лошия баланс на "Дойче Банк":

Действителността застигна и то много брутално директора на концерна Йозеф Акерман. Още миналия октомври той се чувстваше достатъчно силен и с пълно самочувствие. След това обаче той започна да отстъпва малко по малко и накрая призна, че неговата банка също е притисната от глобалните кризисни развития. Драмата достигна сега кулминацията си с минуса в тримесечния баланс на "Дойче Банк", който разваля настроението не само на Акерман. Защото това не е моментно подхлъзване, а цезура.

И накрая "Райн Цайтунг" за състоянието на голямата коалиция в Берлин:

Ангела Меркел залага на това, че съперниците сами ще се обезсилят взаимно, така че тя просто трябва да изчака. По-добре гробищен покой, отколкото коалиционна криза. Да се каже, че тя управлява в един много спокоен стил, би било повече от неточно. Меркел блокира Германия - и който не вижда това, трябва просто да си отвори очите.