Теми и мнения от германския печат

Първо по две други злободневни теми - Зимбабве и аферата с германските командоси, обучавали тайно от началниците си спец-полицаи на Кадафи в Либия. Ето какво пише в тази връзка /за "Либийската връзка"/ вестник "Франкфуртер Рундшау":

"Демократичната държава не бива да позволява да се поставя под въпрос монопола й върху употребата на сила - нито от демонстранти в страната, нито пък от активни или бивши държавни служители и военни, които доходоносно да разнасят по пазарищата из чужбина придобитите по време на службата им знания и умения. Може и тук междувременно да има части охранителни фирми или също така частно оборудвани затвори. Фирми за наемници като "Блекуотър", за разлика от САЩ, няма. Не би и трябвало. Държавата трябва да може да решава, кого иска да подкрепя с ноухау на органите си за сигурност. Това тя дължи на върховния си владетел - гражданина."

Излизащият в гр. Вюрцбург всекидневник "Тагеспост" за събитията в Зимбабве:

"На благоразумието на Цвангирай се дължи, че ядът на опозицията още не е избил в насилие. Същевременно Цвангирай помоли за помощ международната общност. Именно тази е повелята на часа. Нито Европа и САЩ, нито Африка не могат да останат безучастни зрители, ако Мугабе се опита през следващите дни отново да яхне властта. Нека си припомним изборите в Кения. Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан би трябвало да се опита да повтори успешния си опит, благодарение на влиянието, което има, да посредничи и в Зимбабве. Освен това страните-донори би трябвало да спомогнат за сбогуването с ерата на Мугабе, проявявайки щедрост. Тази ера вече трая твърде дълго."

Във връзка с протестите по пътя му и трикратното угасване на олимпийския факел във Франция берлинският "Тагесцайтунг" отбелязва:

"Пекин се пени и говори за "саботаж". Официален Китай искаше да използва Олимпийските игри като сцена, на която да се покаже откъм най-добрата си страна. Сега обаче трябва с изумление да констатира, как извън собствените граници изпуска режисурата. Партийните функционери са безпомощни зрители на протестните действия в Париж и Лондон, които по всяка вероятност твърде скоро ще се повторят в Сан Франциско и в Делхи. Щафетата с факела се превръща в политически маратон, на който загубите на имидж за Пекин се увеличават с всеки изминат километър".

По същата тема - Олимпийските игри - "Еслингер цайтунг":

"Угасването на Олимпийския пламък е символ, символ на смъкнатата маска. Неотклонно обаче Пекин продължава да се придължа към своята си интерпретация, че демонстриращите били саботьори и тибетски размирници. В действителност подобни комюникета разобличават все повече усилията на Китай и Олимпийските игри все повече се превръщат в онова, което станаха още с поверяването на игрите на Китай - във фарс."

Ето накрая и откъс от коментара по темата на "Щутгартер цайтунг":

"Какво съвпадение между събитията! Елитът на спортните фенкционери от цял свят се срещат във феодалния хотел ЧАЙНА УЪРЛД в Пекин, тупат се взаимно по раменете и се уверяват, че ще участват през лятото. По същото време в Палиж угасва олимпийският огън. Независимо дали става дума за техническа грешка или не. След Лондон и във френската столица се множат протестите срещу властимащите в Китай, които посрещат със сила стремежите на тибеците към повече независимост. Ръководството в Пекин искаше символика, ето че сега има символика. Най-голямата щафета с факел в историята на Олимпийските игри отдавна вече се превърна за Пекин в най-голямата катастрофа".