Теми и мнения от германския печат 11-ти февруари

Няма съмнение, че Ердоган провокира - особено, ако се вгледаме в обясненията му. Той смята новия имиграционен закон за расистки, отхвърля интеграцията като измяна на турската същност, а мигрантите нарича многозначително посланици на една култура на мира, сякаш Германия е безкултурна и размирна държава. Но в същото време какво можем да му възразим, когато по-голямата част от турските младежи напускат училище без да са завършили? А да се говори за германска училищна система междувременно е доста трудно. Така че Ердоган просто експлоатира най-безсрамно грешките и недостатъците на германската политика.

Коментар на "Фолксщиме"

Централна коментарна тема днес обаче е състоялата се в Мюнхен ежегодна конференция по въпросите на сигурността и бъдещето на НАТО. "Ханделсблат" пише:

Атлантическият съюз е прорязан от дълбока пукнатина. Колко е дълбока тя се видя на мюнхенската конференция. Американските политици дойдоха с представата, че ще се обсъждат конкретни аспекти на отбранителната политика. Германците обаче предпочитат да говорят за т.н. "широко понятие за сигурност". Нищо чудно, че двете страни приказват без да се разбират взаимно. Само големи драматични събития от рода на 11 септември или войната в Косово са в състояние да сплотят за известно време съюза. Влошаването на положението в Афганистан не е повече в състояние да свърши това.

"Щутгартер Цайтунг" по същата тема:

Атлантическият съюз е на кръстопът. А с него и Германия - както се вижда по спора около разпределението на бремето в Афганистан. Все пак нито във Вилнюс, нито сега в Мюнхен се стигна до открит сблъсък. Спечелено бе малко време. Но още на предстоящата след няколко седмици среща на върха на НАТО в Букурещ ще се разбере дали съюзът е в състояние не само да издържи по-продължително време на вътрешния конфликт, но на края и да го разреши. Това е една огромна задача.

Ето мнението на ФАЦ:

Макар американският министър на отбраната Гейтс да твърди, че искането му за по-голям ангажимент в Афганистан не се отнасяло само до Германия, няма съмнение, че то визира на първо място тъкмо Германия. Следващият американски президент, който и да е той, няма да смекчи исканията за повече германски войници в Афганистан. Въпреки това Берлин трябва да продължи все така хладнокръвно да преценява собствените си интереси. А те включват съхраняването на НАТО; съюзът не трябва да се провали в Афганистан. Евентуално поражение в битката срещу ислямисткия тероризъм намалява пряко и косвено и сигурността на Германия.

И накрая коментара на "Остзее Цайтунг":

Войната срещу талибаните в Афганистан не може да бъде спечелена единствено чрез укрепване на държавното устройство и чрез възстановяването на икономическите структури. Ислямистите от каменната ера трябва да бъдат бити и на бойното поле. Това е истината и тя се знае както от правителството, така и от парламента в Берлин. Обещането подсилване на германските войски на място говори за повече реализъм, честност и солидарност.