Теми и мнения от германския печат на 10 май 2008 г.

По първата тема "Ханделсблат", излизащ в Дюселдоф, посочва:

Защо германските потребители на газ трябва да страдат от това, че цените на петрола поставят все нови и нови рекорди? Защо цените на газта все още се определят съобразно цените на петрола, понеже така било договорено веднъж през 60-те години? Тази уредба вече не е актуална и трябва да се премахне, настояват защитници на потребителските интереси и политици в Германия тези дни, когато цената на петрола достигна рекорда от 150 долара на барел. Колкото и понятни да са ядовете за също драматично покачващите цени на газта, дебатът е безполезен. Той отразява в крайна сметка безпомощността на германските политици. Дали цената на газта ще продължи да зависи от цената на петрола, решава не Германия, това решават силните страни-производителки.

"Щутгартер цайтунг" изтъква по същата тема:

Потребители и фирми ще трябва да се съобразяват с това, че енергията и суровините ще продължат да бъдат скъпи, дори ако никой не може да предвиди дали цената на един барел ще е 80 или пък 150 долара. Фирмите трябва да търсят алтернативи по отношение на производствения материал и енергийния разход, но ако се налага оскъпяването ще понесат в крайна сметка потребителите. "Бундесбанк" прогнозира 3% процента инфлация през тази година. Политиците не бива да останат безразлични към това развитие. Защото продължаващите дискусии за топящото се средно съсловие и за подема, от който много хора не усещат нищо, отслабва устоите на обществото.

"Мюнхенер меркур" коментира:

Не само цените на газта, но и народният гняв е свързан с цените на петролат. Това обяснява безмощните изплъзвания на федералното правителство, но не ги оправдава. Граничи с желание хората да бъдат правени на глупави, когато т.н. енергийни политици от социалдемократическата партия по чудничък държавно-политически маниер искат от газовите концерни да въведат социални помощи за бедни. Или пък когато министерството на екологията създава впечатление, че всичко ще тръгне по мед и масло, ако само цените на газта вече не са зависими от цените на петрола. Това е политика по мотото: крадецът вика дръжте крадеца. Ако правителството иска да помогне на населението, би трябвало да стори това не с гръмки и безполезни призиви към концерните, а с конкретни и действени мерки.

По повод предстоящата визита на американския президент Джорд Буш в Европа "Франкфуртер Рундшау" пише:

Няма да я бъде вече. Джордж Буш и германците - вече няма и следа от симпатия, уважение, политическо разбирателство. Буш ще остане в спомена на германците като президентът, който тласна света във фатална война, който градеше политиката си на лъжи, провядваше свободата и практикуваше Гуантанамо. Няма повод да се проливат сълзи за Буш, даже и при положение, че тази обиколка е един вид "сбогом". Можем да се чувстваме облекчени, че най-после ще се отървем от човека елементарен светоглед и измъчена усмивка. През ноември ще бъде избран неговия наследник, който през януари ще влезе в Белия дом. Дали това ще бъде Обама или Макейн, все ще е само за добро.

Относно нееднаквото заплащане на труда на мъжете и на жените в Германия "Пфорцхаймер цайтунг" посочва:

Решителните действия изглеждат другояче: въвеждането на квоти най-после биха помогнали включително в многобройните консервативни големи и малки фирми жените да получават равностойно заплащане. Въвеждането на нови принципи би допринесло за проспоретета и на самите фирми. Да не говорим за това, че с истинска, пълноценна интеграция на жените в професионалния свят в него ще бъде използвана и не малко неизползвана сега професионална компетентност. Да, би могло и би станало, ако само имаше воля за това. Но политическата и предприемаческата воля не налице, във всеки случай не в достатъчна степен. Включително, защото предимствата на женската равнопоставеност все още не са достигнали до съзнанието на много мъже и жени.