Теми и коментари от германския печат на 16 април

Относно победата на Силвио Берлускони в предсрочните парламентарни избори "Щутгартер цайтунг" коментира:

Все едно какво в чужбина говорят за изхвърлянията му, за неговото путиново схващане за властта и нападки срещу демокрацията: с Берлускони Италия поне е сигурна кой стои насреща. Все пак избирателите му подариха стабилно мнозинство. За Италия, тъкмо след експеримента с Проди, това вече е напредък. Сега вече от Берлускони зависи дали ще изтълкува нарасналото доверие на избирателите като искане да продължи да управлява в предишния дух. Това би била най-лошата интерпретация на изборните резултати от негова страна - за Италия, както и за Европа.

По същата тема "Еслингер цайтунг" изтъква:

Берлускони иска да влезе в историята като държавник. В такъв случай трябва да докаже, че не злоупотребява отново с поста си, за да си осигури правосъдието на своя страна, да подсигури медийната си империя и да подхранва самочувствието си на патриарх. Удобното мнозинство в двете камери дава всъщност шанс Италия да бъде санирана. Но метаморфозата на фокусника Берлускони в прагматичен реформатор би граничила с чудо.

Излизащият в Берлин "Тагесшпигел" отбелязва:

"В сравнение с медийната власт, която Силвио Берлускони има в ръцете си, Никола Саркози и неговото систематично влечение към медийните гиганти във Франция, изглежда едва ли не като дребен послушнник. Берлускони отново идва на власт и отново разпределението на силите в една от страните-членки на Европейския съюз е поставено под въпрос. Добре е, че Европейският съюз изключително внимателно следи дали като кандидатка за присъединяване Турция съблюдава стандартите на демокрацията. Не би било зле да прави това и в случая с Италия.

"Кьолнише рундшау" пише по същата тема:

За трети път Силви Берлускони. Никой не смяташе, че медийният могул ще постигне в тези избори тъй категорична победа. Сега обаче възниква тревожният въпрос какво ще направи с голямата си преднина. На управляваща коалиция, която ще сформира, никак няма да й е лесно действително да управлява Италия. Теоретично новият правителствен глава може да прокара всеки законопроект, който си поиска, без да зависи от комромиси. Главно и закони, от които лично той и многобройните му фирми ще извличат печалба. Отново ли авторитетът на Италия ще се срине, както при последния му мандат през 2001 - 2006 година? Свързването на личния и държавния интерес накара тогава германците да окачествят страната като "бананена република".

Излизащият в Гера "Осттюрингер цайтунг" посочва:

Мнозинството осигури на лагера на Берлускони удобно предимство пред ляволибералната опозиция в парламента. Това политическите експерти и без друго окачествяват като най-важния резултат от изборите. И без отдавна исканата реформа на избирателното право, която би трябвало да задуши разрушителното влияние на съперничещи си партии и партийки върху работата на правителството, беше проправен път към двупартийна система. С нея се свързва надеждата за политическа стабилност в една страна, която отбелязва рекордно много и рекордно краткотрайни правителства в историята си след Втората световна война насам.