1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тема на седмицата

21 май 2004

За тема на седмицата от ”Ди Цайт” сме избрали сътрудничеството на германските тайни служби с арабски режими, където изтезанията са обичайна практика.

https://p.dw.com/p/AuR4
Средновековни изтезания на еретици
Средновековни изтезания на еретици

Днес ви предлагаме част от статия в Ди Цайт, озаглавена ”Плодовете на изтезанията”. По актуален повод вестникът критично анализира сътрудничеството на германските тайни служби с арабски държави, където често се практикуват изтезания срещу арестанти:

Тунезийската Държавна сигурност чакаше на летището в Джерба. Малко след кацането на самолета, с който пътуваше Мохамед бен Хеди Науар белезниците щракнаха около китките му. Науар, който живее в Швецайрия, бе извадил лош късмет с братовчеда си. Той се казва Белгасем Науар и от април 2002 година излежава наказание заради палежа на синагогата Ла Гриба, при който загинаха 19 туристи. Мохамед Науар в последния момент успя да се обади на своите билзки по мобилния телефон, след което за 11 дни просто изчезна. В таен затвор, както уточняват правозащитниците от амнести интернешанъл. Но какво точно му се е случило там – това и амнести не знае.

Информациите, които тунезийските тайни служби са успели да изкопчат от Науар, вече може да се в ръцете на германските им колеги. Защото след атентатите в Мадрид за всички е ясно, че нападенията, които ислямистите замислят в Тунис, Алжир, Мароко или Египет, могат да засегнат и Европа. Затова германското разузнаване БНД и германската федерална полиция полагат големи усилия в обмена на информация с арабските държави. Сиреч, с режими които – това е добре известно – често използват изтезанията, особено в борбата срещу ислямистите. Както писа наскоро бейрутският всекидневник Ал Сафир: ”Изтезанията са важен елемент от арабската традиция и се практикуват и до днес в арабските затвори.” Шефът на Отдел ”Международен тероризъм” в германското разузнаване заяви на симпозиум в Берлин, че е необходимо по-тясно сътрудничество с арабските страни, независимо от факта, че правната държава там все още не се е наложила. Дали германските тайни служби наистина мълчаливо се възползват от изтезанията в далечни страни? Трудно е да се каже, но ако се вгледаме в структурите това изглежда много вероятно. Та нали тъкмо екстремистите, които знаят нещо, не биха го признали доброволно. Съвсем повърхностно би било да се утешаваме, че все пак изтезанията не ги вършат нашите хора. Защото нали предлагането зависи от търсенето? Затвори като багдадския Абу Гариб има предостатъчно в земите между Кабул и Рабат. А берлински правителствени източници потвърждават, че връзки се поддържат не само с тунезийските тайни служби. Във връзка с отвличането на туристи в Сахара миналата година германските посредници имаха балгоприятна възможност да се запознатя със свои алжирски колеги, например. А след Мароко именно Алжир е най-популярният терен за рекрутиране на млади и радикални джихадисти. Съответно – интересът на тайните служби към Алжир е особено интензивен.

Онова, което се случва в тамошните стаи за разпити, по нищо не отстъпва на изтезанията, извършени от американските войници. Амнести интеренешанъл съобщава, че агентите на алжирската тайна служба събличали задържаните и ги биели с палки и маркучи. Друг метод, според амнести, е напъхването на мръсен парцал в устата на задържания и изливането върху този парцал на мръсна вода с препарат за чистене. Правозащитниците смятат, че това е само върхът на айсберга, защото много от жертвите изобщо не смеят да се оплачат, опасявайки се от нови непресии, включително и срещу семействата им.

Германското разузнаване пази пълно мълчание относно детайлите на сътрудничеството си с арабски държави. Депутатите от комисиите, които наблюдават тайните служби, също не казват колко плодове от забраненото дърво според тях може да издържи демокрацията.