1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тема на седмицата: Израел и палестинците

6 юли 2006

Под заглавие “Седемдесетгодишната война”, седмичникът ДИ ЦАЙТ помества следната статия от наблюдателя си Йозеф Йофе:

https://p.dw.com/p/AuAW

Навремето и израелците имаха своята Хамас. Тя се казваше Иргун и беше командвана от Менахем Бегин. Тази организация също искаше цялата земя “между Йордан и Средиземно море”, а по време на войната за независимост в края на 40-те години се опита да завземе властта в държавата. Разликата от Хамас? Иргун бе разгромена от Давид Бен Гурион, който съвсем реалистично предпочете половината пред непостижимото цяло. Това е краткият вариант на проблема, който тези дни отново изби в насилие.

Палестинският ракетен обстрел, отвличането на израелския войник, нахлуването на израелската армия са само на пръв поглед нови кръгове в борбата между двата народа. В действителност става дума за борба за надмощие сред самите палестинци.

Докато премиерът Хания пристъпва с милиметри към реализма, неговите съперници от дамаското крило на Хамас имат съвсем друга програма. Те искат да обезвластят премиера и президента Абас, или поне да ги превърнат в послушни изпълнители на волята им. Затова те инсценираха отвличането тъкмо в момента когато по-разумните се решиха на едно измъчено признание на правото на съществуване на Израел. Същевременно крайните радикали искат да дискредитират правителството на Олмерт в Израел, подготвящо изтеглянето от Западния бряг.

Израелците реагираха както би могло да се очаква. Какво очакват обаче да постигнат като разрушават мостове и сгради и пленяват палестински министри? Рано или късно те пак ще трябва да преговарят с палестинците – така че не бива да прокуждат представителите им в бункерите. Какъв е интересът им от това да орежат още повече правителствената дееспособност на полуреалистите – нещо, което Хамас, Фатах и Джихад сами си сториха. Повтаря се сценарият на Втората интифада, когато израелците целенасочено съсипаха инфраструктурата на палестинската власт. Но как ще може тогава Абас да удържи реалистите, щом израелските танкове ги правят абсолютно безсилни?

Изобщо, това не е начинът, за да се пръкне един палестински Бен Гурион. И така, ново продължение на започналата през 30-те години 70-годишна война? Не съвсем, защото ако хвърлим поглед назад виждаме, че въпреки всичко реализмът расте. През 1993 израелци и палестинци си подадоха ръка в Белия дом. Кайро и Аман сключиха мир с Йерусалим, който е наистина студен, но устоя на всички смущения – от нахлуването в Ливан до Втората интифада. Свърши се и с искането на Израел да задържи “Юдея”, “Самария” и Газа – сега става дума единствено за “как” и “кога” на израелското изтегляне. Дори функционер на Хамас като премиера Хания проумя, че терорът и революцията свършват там, където започва управлението на държавните дела.

Израелците отдавна разбраха, че не могат да владеят палестинците, а повечето палестинци отдавна са наясно, че няма да могат да прогонят израелците, както навремето французите бяха изхвърлени от Алжир. Това прозрение струва повече от хиляда ракети “Касем”, така че израелците да дадат на един бъдещ палестински Бен Гурион шанса, който президентът Абас никога не получи.