1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тел Авив – в световното културно наследство на Юнеско

8 юни 2004

Официално включен сега в списъка на паметниците на световното културно наследство, с модерните градове в света Тел Авив поделя тази част единствено още с Бразилия.

https://p.dw.com/p/AukO
Белият град
Белият градСнимка: AP

На пръв поглед Тел Авив не е особено красив град. Град 400 хиляди жители, разположен на Средиземноморското крайбрежие, сякаш губещ се в гъмжилото от малки предградия и съседни градчета. Високи модерни блокове от двете страни на автобана, по крайбрежието - също многоетажни, еднотипни хотели от сив бетон. Но ако човек погледне на изток от хотелите, пред погледа му се разкрива старият, типичен Тел Авивт. Море от ниски бели къщи с плоски покриви и бели щори. Това е белият град, който израелският композитор Арик Айнщайн възпява в популярната си едноименна песен.

Белият град възниква през 20-те и 30-те години на 20 век, развива се от малко еврейско селище северно от Яфа. Първоначално застроен като малък град, под наплива на вълната от преселници от Европа Тел Авив се развива бързо и безпланово. Преселниците внасят в Палестина нов тип архитектура, обяснява Юдит Ливнат.

”Казвам се Юдит, родена съм в Белгия. Когато бях на шест години се преселихме в Тел Авив и баща ми ми каза: Юдит, това е този модерен архитектурен стил, нарича се Баухауз. Като дете знаех как изглеждат сградите, строени в този стил, без да зная имената на архитектите.”

С времето Юдит научава имената на архитектите, строили в Тел Авив: Ари Шарон, Зев Рихтер, Шломо Бернщайн, Ерих Менделсон и много други, учили архитектура в известни европейски университети. Днес Юдит Ливнат е екскурзоводка в Тел Авив. Познава всяка къща на булевард Ротшилд, сърцето на някогашен Тел Авив.

”Намираме в се в историческия център на Тел Авив. Ще започна с този павильон на булевард Ротшилд. Той е разположен сега точно на мястото, където през 1910 г. е стоял първият павильон в града. Изглеждал е по-различно, по-красив е бил. Тук няма сгради в стил Баухауз, тук са разположени красиви семейни къщи.”

Красивите семейни къщи, построени на булевард Ротшилд за богати еврейски семейства, дошли от Европа, могат да се видят и днес. Много от тях междувременно са ремонтирани и се използват от адвокатски кантори и банки. Построени са в еклектичен стил, обединяващ семпла модерна архитектура, елементи на сецесиона и романтични детайли с извити стълби, богато украсени железни парапети и малки кулички.

Едва през 30-те години започва да се налага стилът Баухауз – главно в многоетажни сгради. Зад не биещите на очи фасади с плоски покриви и заоблени ъгли са били скрити най-вече малки и семпли жилища с по не повече от две стаи. Между 1931 и 1956 г. в този стил са построени близо 4000 къщи, много от тях открояват елементи на стила Баухауз. Тел Авив е един вид най-големият открит архитектурен музей на сгради в стил Баухауз. През 90-те години градската управа решава да съхрани това архитектурно богатство и да обяви 1000 сгради за архитектурен паметник. Срещу този план се опълчват собственицити, инвеститорите и посредниците за недвижими имоти. Те се опасяват, че по такъв начин строителната площ в търговския център на Тел Авив ще остане затворен за модерното архитектурно развитие. Освен това реставрирането на историческите сгради в сърцето на града неимеверно вдига цените на жилищата. ”Белия град”, включен сега в списъка на паметниците на световното културно наследство, казва архитект Шарон Ротбарт, е ”урбанистична легенда”, изнамерена, за да се прикрие ”черния град”, бедняшките квартали в Яфа и в южните части на Тел Авив.