Тежкото положение на авфганистанските бежанци

Навън е минус пет градуса. Слънцето залязва и през нощта температурите ще паднат до минус 20 градуса. За Холет това означава, че трябва да изгори и последните дърва, които е успял да събере:

През зимата е особено тежко. Имам седем деца, нямам пари, за да купя въглища. Едвам успявам да изхраня семейството си. От пет години живеем тук така.

Така означава – в руините на някогашното представителство на енергийното министерство. Сградата е напълно разрушена още от войната през 80-те години. Тук жвият 26 семейства. Всяко едно от тях, т.е. от шест до 12 души са в една стая. Прозорци няма. Вместо тях – фолио:

Бяхме в бежански лагер в Пакистан. През 2001-ва година ни казаха, че в Афганистан е отново мирно и че ще ни помогнат да се оправим, ако се върнем в родината, че ще получим къщи и работа. Нищо такова обаче не се случи!

Това разказва 53-годишната Каиши. Тя няма работа. Работят децата – мият автомобили или пък събират пластмасови отпадъци. Като повечето семейства тук и нейното избягало през 80-те години от войната. Падането на талибаните от власт и влизането на американците в Афганистан им дало надежда и те се върнали, надявайки се на по-добър живот в старата родина. Напразно:

Имаме нужда от жилище. Правителството на няколко пъти ни обещава, че ще построи жилища за бежанците, но нищо не прави. Е, предложиха ни да ни изпратят в палатков лагер. Единственото, което желаем е жилище, казва Каиши.

Мнозина все още не са изгубили надежда. 4,7 милиона бивши бежанци са се завърнали в Афганистан от 2001-ва година насам. Те идват най-вече от Пакистан и Иран. Правителстовто в Кабул обаче не е в състояние да им помогне. Въпреки това то се договори с пакистан за по-бързото завръщане на още три милиона афганистанци. Никой не може да каже, къде ще живеят тези хора. Комисариятът по бежнаските въпроси към ООН предупреждава за надвисналата над Афганистан хуманитарна катастрофа.

Бежанските семейства в разрушената сграда не знаят за подобни планове на правителството, а и нямат време да мислят за това. Зимата едва сега започва и тя ще бъде сурова и ще трае най-малкото до март. Холет се страхува и от това, че ще изгонят семейството му и от това място:

Страхуваме се. Полицията беше тук няколко пъти. Казват, че ще се строи нова сграда на министерството и ще ни изгонят. Само че ние ще останем, докато не почнат да строят.