Тежкото наследство на Барак Обама
8 ноември 2008
Първият чернокож президент на САЩ поема щафетата от Джордж Буш. Последният беше най-неспособният президент в новата американска история. Според една наскоро проведена анкета сред американски историци 107 от 109 анкетирани обявяват президентството му за пълен провал. Огромни задачи очакват Обама във вътрешната политика.
Америка се нуждае от нов New Deal
който да хвърли мост между облагодетелстваните богати и намиращата се в криза средна класа. Много бързо обаче Обама ще установи, че наследството, завещано му от Буш - особено неописуемият държавен дълг от 1 билиард (1000 милиарда!) долара, силно стеснява възможностите му.
Не по-малки проблеми очакват президента Обама в полето на външната политика. Той трябва да осъществи изтеглянето от Ирак. Той ще трябва да вземе решения за Афганистан и Пакистан, надхвърлящи усилването на военния компонент. Той ще трябва да изпълни със съдържание обещанието, дадено в Берлин, за "ново и глобално партньорство" с Европа.
Обама ще трябва да избистри и политиката на Америка към Китай и Русия: партньорство, съперничество или вражда? Успоредно с това той ще бъде държан в напрежение и от други проблеми: Ал Кайда, атомните амбиции на Иран, арабско-израелският конфликт, Дарфур, процесът на разоръжаване, ново споразумение за опазване на климата; както и от въпроса, как си представя разпространяването на демокрацията в света - чрез пример или със сила.
Обама ще трябва да намери отговори на всички тези въпроси и то в един свят, който САЩ не са повече в състояние да доминират. Същевременно той би трябвало да знае, че този свят очаква с нетърпение възраждането на американското водачество - надявайки се, че отсега нататък Белият дом ще действа по-дипломатично и търпеливо. От друга страна нека не искаме прекалено много от 44-ия президент на Америка.
Европа бе покорена от неговата харизма
но когато след 20 януари управленското ежедневие премине от поезията към прозата, със сигурност ще възникнат и търкания. Всяка смяна на властта открива възможност за нов подход към належащите проблеми, но същевременно остава в много отношения и континуитет. Към всичко това се прибавя и познатият опит, че тиранията на ежедневието често унищожава и най-добрите намерения.
И все пак: нека се надяваме, че след четири години ще можем да кажем: Америка и светът днес са по-добре, отколкото бяха през 2008-ма година.