Там, където ГДР все още е жива

Берлинският квартал Хоеншьонхаузен е известен с безличните си панелни жилищни блокове. На предизборна среща с лявата кандидатка Гезине Льоч, писателката Катарина Петерс чете откъси от свой криминален роман. Слушат я двайсетина души, насядали навън под сянката на дърветата. Основната тема за слушателите обаче си остава актуалната политиката. 56-годишната Гезине Льоч се кандидатира за Бундестага за пети път. От 2002 година насам тя винаги е печелела директен мандат. Същото се отнася и до съпартийката ѝ Петра Пау, която неизменно печели мандат в съседния избирателен район - Берлин-Марцан. Двете са нещо като пример за партията си. Въпреки това Гезине Льоч твърди, че се бори за "всеки отделен глас", както и че традиционните избиратели на социалистите "отдавна вече не гласуват автоматично за Левицата".

Льоч е симпатична жена, не е надъхан пропагандатор, а човек, който излъчва спокойствие и усещането, че стои близо до хората. Тук никой не се смущава от факта, че политическата ѝ кариера започва в средата на 80-те години в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).

Верни на миналото

Напротив - точно заради това мнозина я чувстват като една от тях. Много от местните избиратели, живеещи в панелните блокове в кварталите Лихтенберг-Хоеншьонхаузен, Марцан-Хелерсдорф и Панко, преди са работили на държавна работа и са били лоялни към властта в ГДР - като държавни служители, полицаи, гранични служители, дипломати. Някои от тях са били и служители на ЩАЗИ. Всички те традиционно гласуват за Левицата, както преди са гласували винаги за ГЕСП.

Заради това Лявата партия неизменно участва в управлението на федералната провинция Берлин и излъчва кметовете в трите цитираните по-горе квартала на Източен Берлин. За кмет на Лихтенберг, например, беше избран Михаел Грунст, независимо че е завършил офицерската школа към Граничните войски на бившата ГДР. Подобно нещо е възможно само там - в някогашната столица на бившата ГДР.

Пак там – насред „червената територия“ от избиратели на Левицата, се намира работното място на Хубертус Кнабе. Той ръководи мемориалния комплекс Хоеншьонхаузен – в сградата на страховития бивш затвор на ЩАЗИ за политическите затворници. Кнабе е заклет противник на Левицата. Той я обвинява, че не е поела отговорност за диктатурата в бившата ГДР. Нещо повече:

"Тази партия продължава да се бори за симпатиите на една клиентела, която преди е била вярна на режима в ГДР." Кнабе твърди, че Льоч използва дружествата на ветераните от ЩАЗИ, за които тя е нещо като "герой", включително и като им "обещава по-високи пенсии".

Много от бившите служители на източногерманската Държавна сигурност и днес редовно се събират из кварталните кръчми, за да си говорят с умиление за старото време. Подобни сбирки, според Кнабе, представляват гавра с паметта на жертвите на режима. Бившите функционери на ЩАЗИ пък гледат на директора на мемориала Хоеншьонхаузен  като на трън, забоден в тялото на тяхната "малка "ГДР".

Никакви шансове за кандидата на ХДС

Основният политически противник на Гезине Льоч е консерваторът Мартин Пецолд. 33-годишният кандидат на ХДС обаче няма никакви шансове да я победи.

Когато се опитва да заговори някого от минувачи и да агитира за християндемократите, разговорът обикновено бързо приключва. Районът си остава крепост на т.нар. "осис" – както наричат бившите граждани на ГДР. На тази територия Гезине Льоч и Левицата просто няма как да бъдат победени - в един избирателен район, където ГДР все още е жива.