Там, където времето е без значение

За дементно-болните времето няма никаква стойност, затова пък спомените. Спомените, според германския писател Жан Паул, са "единственият рай, от който не можем да бъдем прогонени". Той обаче едва ли е можел да допусне, че има болест, която поставя под съмнение тъкмо това твърдение. Междувременно продължителността на живота се удължава постоянно, но душата не винаги успява да остане "в синхрон" с тялото, с напредването на възрастта рязко намалява и способността да си спомняме. Деменцията е болест, която става все по-честа в наши дни. Затова и условията на живот в старческите домове се превръщат във въпрос от изключително значение.

Известно е, че за паметта от ключово значение са първите 25 години - така нареченото време за "оформяне" на личността. Спомените от това време остават завинаги запечатани в паметта на дементно-болните, докато по-късните често потъват. Хора, преживели на млади години зверствата на националсоциалистическия режим, много често изпадат в паника от къпането под душ. Някои асоциират "газовите камери", а други пък отказват да вземат хапчета, защото подсъзнателно си спомнят, че "болните" първи изчезвали по времето на "Третия Райх".

Терапия със звук и светлина

Щутгартският архитект по вътрешно обзавеждане Рудолф Шрикер е създал "тракт за дементно-болни" в един старчески дом в Мюнхен. Централните елементи в него: добро осветление, цветова терапия и звуков дизайн. Светлината например дава на дементните хора по-точна информация за това, колко е часът, отколкото наличието на голям циферблат, поставен на видно място. Затова осветлението в помещенията и общите части може да се регулира по специален начин, в зависимост от външната светлина. Сутрин - в осветлението преобладава синята гама, което стимулира буденето и активността, а тръгне ли денят да прекланя - започва да преобладава и червената гама в осветлението, така че хората да "почувстват" вечерта и умората.

Рудолф Шрикер нарича сетивата - ключ към миналото и спомените. В спалнята на една природолюбителка в ранния следобяд прозвучава приятното шумолене на дървета и гласовете на птици, които я потапят в приятна за нея атмосфера, позволяваща й да се унесе в дрямка. Подобен "звуков дизайн" накарал една дементно-болна жена да си "спомни" някои избледнели периоди от живота й: пуснали й "Лили Марлен", а тя излязла от обичайната си апатия и се разплакала, защото си спомнила за първата си голяма любов...

Тъй като е ясно, че дементно-болните често са силно дезориентирани и не знаят, какво правят, архитектите правят опит да ги "насочват" и "предпазват" от опасности  чрез звукови и светлинни средства: задни и аварийни изходи или стълбите към мазета например се боядисват в тъмни цветове, така че да  бъдат избягвани.

Мисълта за това, че само след 20 години старческите домове ще са пълни предимно с дементно-болни хора, показва, че времето за "преосмисляне" на доста архитектурни концепции отдавна е дошло.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова; Редкатор: Е. Лилов