Сърбия - криза
12 март 2004Реклама
Днес Сърбия изживява най-дълбоката си криза след свалянето на режима на Милошевич през октомври 2000. Не само, че вече от месеци реформите не помръдват, че икономиката е в пълна разруха, а сътрудничеството с Международния трибунал в Хага практически е замразено. Най-нагло новото правителство на Кощуница заявява сега дори, че взаимодействието с Хага не било вече приоритет на политиката на Белград. Кощуница даде на задна скорост и по този начин катапултира страната директно в изолацията.
Как трябва да реагират Западът и финансовите институции на това политическо земетресение? Да се заплаши със спиране на паричната помощ, със санкции? Първата реакция както на Брюксел, така и на Вашингтон не беше в тази посока - и това в момента е най-добрата стратегия, тъй като всяка заплаха само укрепва още повече широкия потенциал на антиреформистките сили и налива вода в мелницата на Кощуница, който се изстъпва като единствената алтернатива на Радикалната партия на изправения пред съд в Хага Войслав Шешел. На изборите през декември тази партия спечели почти една трета от гласовете, а евентуални нови избори биха укрепили още повече позициите й.
Сигурно е и друго: амбивалентността на сърбите - 90 процента са против взаимодействие с Трибунала в Хага, но същевременно 80 процента искат да влязат в ЕС. На този фон е необходимо да се спечелят онези, които виждат недвусмислено своето бъдеще рамо до рамо със Запада. От друга страна трябва да се даде решителен отпор на онези, които отричат престъпленията извършени от Милошевич и искат да върнат назад колелото на историята.
Това не е необходимо да стане обезателно с помощта на финансовата бухалка. Западът трябва, например, да окаже енергична подкрепа на неправителствените организации, които полагат усилия за изграждане на демокрацията, защита на човешките права и създаване на държавно-правни институции. Тук имам предвид на първо място групата Юком, сдружение на адвокати и правозащитници, която следи сега процеса срещу предполагаемите убийци на Джинджич.
В края на март американският Конгрес ще вземе решение за или против отпускането на 100 милиона долара на Белград. Поставя се едно условие: задържането и предаването на Хага на бившия генерал Ратко Младич. По-разумно би било впрочем ако Вашингтон последва примера на Световната банка, която обвърза своите кредити с един конкретен каталог от закони. ЕС също трябва да притисне Белград да се откаже от рискованата си късогледа политика.
Зоран Джинджич не беше светец; той явно имаше вземане-даване с организираната престъпност, по негово време се разразиха няколко корупционни скандала, а когато беше необходимо той без да се замисли развяваше байрака на национализма. Само че до ден-днешен Джинджич си остава единственият в Сърбия, който бе в състояние да поддържа баланс между крайностите. Ако Западът иска да съхрани това постижение, той не трябва да се впуска в игра с гравитационните сили.
Как трябва да реагират Западът и финансовите институции на това политическо земетресение? Да се заплаши със спиране на паричната помощ, със санкции? Първата реакция както на Брюксел, така и на Вашингтон не беше в тази посока - и това в момента е най-добрата стратегия, тъй като всяка заплаха само укрепва още повече широкия потенциал на антиреформистките сили и налива вода в мелницата на Кощуница, който се изстъпва като единствената алтернатива на Радикалната партия на изправения пред съд в Хага Войслав Шешел. На изборите през декември тази партия спечели почти една трета от гласовете, а евентуални нови избори биха укрепили още повече позициите й.
Сигурно е и друго: амбивалентността на сърбите - 90 процента са против взаимодействие с Трибунала в Хага, но същевременно 80 процента искат да влязат в ЕС. На този фон е необходимо да се спечелят онези, които виждат недвусмислено своето бъдеще рамо до рамо със Запада. От друга страна трябва да се даде решителен отпор на онези, които отричат престъпленията извършени от Милошевич и искат да върнат назад колелото на историята.
Това не е необходимо да стане обезателно с помощта на финансовата бухалка. Западът трябва, например, да окаже енергична подкрепа на неправителствените организации, които полагат усилия за изграждане на демокрацията, защита на човешките права и създаване на държавно-правни институции. Тук имам предвид на първо място групата Юком, сдружение на адвокати и правозащитници, която следи сега процеса срещу предполагаемите убийци на Джинджич.
В края на март американският Конгрес ще вземе решение за или против отпускането на 100 милиона долара на Белград. Поставя се едно условие: задържането и предаването на Хага на бившия генерал Ратко Младич. По-разумно би било впрочем ако Вашингтон последва примера на Световната банка, която обвърза своите кредити с един конкретен каталог от закони. ЕС също трябва да притисне Белград да се откаже от рискованата си късогледа политика.
Зоран Джинджич не беше светец; той явно имаше вземане-даване с организираната престъпност, по негово време се разразиха няколко корупционни скандала, а когато беше необходимо той без да се замисли развяваше байрака на национализма. Само че до ден-днешен Джинджич си остава единственият в Сърбия, който бе в състояние да поддържа баланс между крайностите. Ако Западът иска да съхрани това постижение, той не трябва да се впуска в игра с гравитационните сили.
Реклама