Съотношението на силите в Европарламента

В европейския парламент са представени 163 партии от 25 държави членки. 732-ата депутати се организираха в 8 фракции, от които нито една не разполага с абсолютно мнозинство. Най-голямата от тях -–консервативната, включва 268 депутати. Германският депутат социалдемократ Йо Лайнен изтъква, че е логично двете най-големи фракции да се обединят за да могат заедно да разпределят важните постове:

”До тази договореност се стигна поради извънредните обстоятелства, в които се намираме, с десет нови държави членки, с един много голям парламент, който е много трудно обозрим и който е съвсем нов. Вярвам, че е в интерес на парламента да укрепи институциите си. Затова и тази договореност, която е окачествена като техническа, за назначенията на първите постове.”

Голямата коалиция е важна и за да не се изпада в зависимост при гласуванията от близо стоте евро-скептици и противници на обединена Европа, от комунистите и десните радикали. Евро-противниците, които обхващат от палската лига на семействата, през шведската Юни-листа до британските независими, не успяха да се споразумеят за единна фракция, а се организираха в четири различни групи. Даниел Кон-Бендит, който е един от председателите на 44-членната фракция на зелените счита, че влиянието на евро-противниците ще е ограничено:

”Няма проблеми. Това са десет процента. По съдържание веднъж ще гласуват така, веднъж иначе. В големите дискусии за Европа техните гласове не играят роля. Считам за легитимно това, че те са представени в Парламента."

Председателят на 200-членната фракция на социалистите Мартин Шулц счита, че да се поддържат политическите групи в единна линия ще е като че ли да се управлява пътуващ цирк. Неговият също германски колега, който е председател на консервативната фракция Ханс-Герд Пьотеринг е съгласен. Неговата главна задача ще бъде да сплоти Изтока и Запада, старите и новите депутати:

”Фракцията се промени много от това, че влязоха депутати от десет нови държави-членки, особено тези от централна Европа. Това са колежки и колеги със съвършено различен личен и исторически опит. Ние трябва да контактуваме с взаимно уважение. Ако това ни се удаде, ако ние се поучим от колегите си и те от нас, фракцията ни ще продължи да има успех.”

Трима от четиримата председатели на фракции в парламента – Ханс-Герт Пьотеринг, Мартин Шулц и Данел Кон-Бендит са германски представители. Либералите вече се оплакаха, че германците могат твърде много да решават помежду си. Социалдемократът Йо Лайнен обаче посреща спокойно този факт:

”Ние сме най-големите и силните. Другите са малко по-чувствителни и гледат дали няма да бъдат доминирани. Надявам се, че господин Пьотеринг и господин Шулц ще имат деликатността да покажат, че говорят не като германци, а от името на своите политически семейства и така от името на всички.”

Ханс-Герт Пьотеринг обаче шеговито отвърна на удара като изтъкна, че сегашния председател на европарламента Йосеп Борел, новия председател на европейската комисия Жозе Барозу и бъдещия европейски външен министър Хавиер Солана идват от един и същи полуостров:

”Ние имаме много представители на Иберийския полуостров, но от това никой не прави голям въпрос. Личностите се избират въз основа на доверие и способности."