Съдебната реформа в България и присъединяването в Европейския съюз

Съдебната реформа в България продължава да бъде най-сериозното предизвикателство преди присъединяването на България към Европейския съюз. Въпреки успешно приключилите през 2003 г. преговори по глава 24 ”Правосъдие и вътрешни работи”, пред страната са поставени няколко важни изисквания, които тя трябва да изпълни преди да стане пълноправен член на ЕС, между които реорганизация на следствието и подобряване на ефективността и прозрачността на прокуратурата. Според доклада от първата мониторингова мисия в България известна като ”peer review” реформата на досъдебната фаза в България трябваше да бъде продължена, за да отговори на изискванията на ЕС за ефективност. Според експертите протичащата реформа само частично покрива поставените изисквания. Належащи са промени в Конституцията, Закона за съдебната власт и НПК, които да предефинират ролята и функциите на прокурорите, следователите и дознателите, да превърнат прокурора в основното звено в досъдебната фаза.

Приключилата най-нова « партньорска проверка», както дипломатично я нарече ръководителят на делегацията на ЕС в София г-н Димитрис Куркулас, беше извършена от петима независими експерти, които се съсредоточиха основно върху изпълнението на поетите ангажименти по глава «Правосъдие и вътрешен ред”. Техните заключения ще имат единствено консултативен характер за окончателния доклад на ЕК по тази преговорна глава през октомври 2005 година.

Въпросният доклад, обаче, ще засегне със сигурност неспособността на политическата класа и най-вече на сегашните управляващи да проявят воля за очакваните реални реформи в съдебната система. Защото оценките на петимата независими експерти не биха могли да бъдат други, освен отново критични.

Впрочем, в групата за мониторинг участвуваха някои евронаблюдатели, които бяха автори и на последния изключително остър доклад по темата. Като, например, англичанинът Байрън Дейвис, който в своите наблюдения за борбата с организираната престъпност в България през миналата година написа, че "липсва общо усилие на държавните органи, а съдебната система често проваля усилията на полицията, като не успява да вкара зад решетките бандитите след произнасянето на присъдата”. Дейвис препоръча на българските власти тогава да предприемат "спешни и незабавни действия, за да развият ефективни структури за борба с организираната престъпност”, препоръка, която разгневи особено много въпросните ”власти”.

Тъкмо изводите на Дейвис и неговата френска колежка Изабел Арнал, която се занимаваше с досъдебното производство, провокираха внезапните кадрови промени в българското правосъдно министерство при които от постовете им бяха освободени заместник-министърът на правосъдието Севдалин Божиков и отговарящия по ресора Марио Димитров.

За съжаление свършеното до този момент в съдебната реформа е крайно недостатъчно. Известен успех е приетия в края на януари Административно-процесуален кодекс, както и изготвянето на проекта за кодификация на международното частно право. Предложени бяха и поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, но според специалисти те са козметични и все още се обсъждат в правната парламентарна комисия. Правителството, което обяви, че ще внесе за обсъждане нов НПК и ще го приеме до края на своя мандат сега декларира, че новият проект трябва да бъде приет до края на тази година, но от следващото Народно събрание. Управляващите по същество нямат политическата воля за осъществяване на по - радикални реформи, изискващи промяна в конституцията. За да отговорят на критиките на ЕС за досъдебното производство, с новият НПК те предлагат компромисен вариант за следствието. Идеята е една част от следователите да преминат към МВР, където ще контролират дознателите, а другите да останат формално в съдебната власт, като бъдат закрепени към прокуратурата като разследващи магистрати. Всичко това обаче е половинчато и частично.

И още нещо. «Новото време”, което по време на парламентарната криза се превърна в равнопоставен партньор на НДСВ и ДПС, винаги е защитавало сегашното статукво в съдебната система и се е обявявало срещу изискваните от ЕС реформи. Приемането на тази партия в управлението със сигурност ще бъде отчетено в новия доклад на независимите експерти, което ще запали поредната червена сигнална лампа в Брюксел за темповете и хода на българската съдебна реформа.