Сутрешен осведомителен бюлетин

Вашингтон:

Американският президент Джордж Буш ще се съобрази с препоръката на главнокомандващия американските сили в Ирак генерал Дейвид Петреъс и ще съкрати американския контингент в Ирак с около 30 000 души. Буш ще обяви новата си стратетия в обръщение към нацията в четвърътк вечерта. Съкращенията, предвидени от Белия дом, следват идеята на Петреъс до средата на идната година в Ирак да останат близо 130 000 американски войници. Приблизително толкова беше броят им, преди Белият дом да разпореди в началото на тази година изпращането на 30-хилядно подкрепление. Новата стратегия за Ирак бе разкритикувана от демократите, които изискват по-бързо изтегляне на американските части от страната.

Ню Йорк:

С биене на камбани и с минути мълчание в същия час и на точното място на нападенията преди шест години, САЩ отбелязаха годишнината от атентатите на 11-ти септември 2001-ва година. Прочетени бяха имената на загиналите и бяха положени цветя в тяхна памет. Тази година за първи път възпоменателната церемония се състоя не на самото място на трагедията, където вече се строят новите Кули на свободата. При нападенията преди шест години загинаха близо 3000 души. Във видеопослание, разпространено по интернет по повод годишнината от атентатите, лидерът на Ал Кайда Осама бин Ладен възхвалява делото на 19-те атентатори и призовава всички млади мюсюлмани да се присъединят към – цитат – кервана на мъчениците.

Берлин:

Седмица след задържането на трима предполагаеми терористи в Германия създадената в Узбекистан групировка Съюз за ислямски Джихад пое отговорността за разкрития терористичен заговор за извършване на бомбени нападения срещу американски цели в Германия. Федералният министър на вътрешните работи Волфганг Шойбле заяви, че властите смятат декларацията за автентична. В нея се казва, че мишена на терористите са били американската военна база в Рамщайн, както и американски и узбекски консулства в Германия. Една от целите на терористите е била да принудят Германия да затвори военновъздушната си база в Узбекистан.

Москва:

Русия направи изпитание с най-голямата в света неатомна бомба. Разрушителната ударна вълна на бомбата е с мощността на ядрен взлив, съобщиха армейски източници, като уточниха, че за разлика от атомните бомби вакуумната бомба не предизвиква радиоактивно замърсяване. Министерството на отбраната на Русия изтъкна, че военното изобретение не противеречи на нито един международен договор и не бива да се интепретира като стремеж на Русия да започне нова надпревара във въоръжаването.

Ню Йорк:

Сирия протестира пред ООН заради нарушаване на суверенитета й от израелски бойни самолети. Израелското навлизане в сирийското въдушно пространство, станало миналата седмица, бе окачествено от Сирия като враждебен акт. Американското министерство на отбраната нарече инцидента предупредителен сигнал, с който Израел има за цел да подтикне Сирия да спре въоръжаването на ливанската ислямистка групировка Хизбула.

Делхи:

Днес започва официалната програма от държавното посещение на министър-председателя Сергей Станишев в Индия. След официалната церемония Станишев ще положи венец на мястото на кремацията на Махатма Ганди. Деловата програма на Станишев предвижда срещи с президента на Индия Патил, вицепрезидента Ансари и външния министър Мукерджи. По-късно днес Сергей Станишев ще открие българо-индийски бизнес-форум.

Вашингтон:

САЩ предупрдиха Беларус, че могат да наложат още санкции, ако правителството в Минск продължава да заплашва и арестува политически дисиденти. САЩ вече са забранили на американски фирми да търгуват с висшите беларуски представители, включително и с президента Александър Лукашенко. Вашингтон е издал и забрана на Лукашенко да влиза в САЩ. Държавният секретар Кондълийза Райс определи беларуското правителство като последната истинска диктатура в Европа.

Сантяго:

На 34-тата годишнина от държавния преврат на генерал Аугусто Пиночет чилийският президент г-жа Мишел Бачелет призова към укрепване на демократичните структури. Никой в бъдеще не бива да бъде подлаган на мъченията, на които е бил подлаган чилийския народ под управлението на Пиночет, заяви Бачелет, която също е била измъчвана по време на диктатурата. На 11-ти септември 1973-та година Пиночет свали от власт тогавашния президент социалист Салвадор Алиенде. През 16-те години на военната диктатура са били убити най-малко 3 000 противници на режима.