Студен политически преходен период в България

„България става за смях в Европа, предупреди тези дни отиващият си български президент Росен Плевнелиев. Съмнително е обаче дали Европа изобщо забелязва какво става в българската вътрешна политика. Въпреки това раздразнението на Плевнелиев в края на неговия тежък мандат е основателно: страната отново ще се управлява от служебно правителство.”

На кого му пука?

Авторът Маркус Бернат описва накратко политическата ситуация в България и коментира: „От ноември насам страната се гърчи в политически вакуум. Единствената добра новина е, че нито на икономиката, нито на гражданите им пука особено, както посочва софийският социолог Първан Симеонов пред агенция „Фокус”.”

След като преразказва накратко перипетиите около служебното правителство, Бернат пише: „Българската Конституция е доста пестелива по въпроса за преходното правителство. Не е уточнено с колко време разполага президентът за целта." 

По-нататък авторът на статията в „Щандарт” припомня, че  мандата си Плевнелиев вече на два пъти е съставял служебни кабинети: „Първия път през 2013 година, когато тогавашният премиер Бойко Борисов подаде оставка след улични протести - заради социалната ситуация и мафиотските условия в страната.” И втория път - когато „близкият до социалистите наследник на Борисов” Пламен Орешарски също се оттегли след улични протести.

Критичен глас срещу Русия

По-нататък в публикацията Маркус Бернат коментира:

„Своите преходни правителства Плевнелиев натовари с повече политически задачи, а не само с организацията на предсрочните избори. Така той реагира на дефектите на българската демокрация, които лъснаха по време на протестите. След пет години като държавен глава, някогашният строителен предприемач и по-сетнешен министър в кабинета на Борисов е принуден да констатира, че страната му си остава в политическа криза. Тази криза обаче е поместена в една по-широка рамка, която определено засяга и останалите европейци. Защото, в хода на своето президентство, Плевнелиев постепенно придоби авторитета на критичен глас срещу Русия в Източна Европа."

В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ) отиващият си президент наскоро предупреди за опитите на Москва да въздейства върху икономиката, партиите и медиите в България. В Германия, в САЩ напоследък все по-често се говори за предполагаемите манипулации от страна на Кремъл. В България обаче темата за влиянието на Русия присъства открай време в политическия дебат. Част от българския електорат – много пенсионери, десни националисти, социалистите – са настроени проруски и са силно впечатлени от Владимир Путин. Наследникът на Плевнелиев Румен Радев също минава за приятел на Путин, макар той да отрича това”, пише в края на статията Маркус Бернат.