Стремежите на Русия и Китай

Може ли Косово да се сдоби с независимост чрез мълчаливото съгласие на Русия и може ли без активна добра воля от страна на Китай да се постигне политическо и хуманитарно разрешение на трагедията в суданската провинция Дарфур?Тези две кризи нямат нищо общо помежду си .Тяхното разрешаване обаче ще зависи главно от това дали двете страни постоянни –членки на Съвета за сигурност ще прибягнат до правото си на вето. При това най-важният въпрос е дали Русия няма да предприеме огромни стъпки в “погрешната посока” , докато Китай прави “ малки крачки” в “правилната посока” ? Повърхностно погледнато може да се добие впечатлението , че Русия и Китай следват един същ път щом възвестяват с гордост , че са се “завърнали” на световната сцена.З самоуверения Китай това “ завръщане” означава само достигане на онова историческо значение , което страната изгуби след едно двестагодишно отсъствие от световната сцена. В крайна сметка Китай сам се разглежда като недостижимия културен център на Азия, ако ли не и на целия свят. Тази новосъбудила се самоувереност на Китай се дължи на забележителната икономическа жизненост на страната , която се базира на производителност и гъвкавост , а не на притежанието на естествени ресурси. Независимо от огромните политически , социални и стопански напрежения в Китай е налице чувството за напредък , което намира своя израз в домакинството на Летните олимпийски игри през 2008 година , които минават за символ , който разкрива пред света постиженията на Китай.

Руснаците са несигурни. Необузданото “ ревизионистично” поведение на Русия в навечерието на неотдавнашната среща на върха на Г8 говори за “ недоволството” на Кремъл. И тъй като не са толкова силни преди всичко в демографско и икономическо отношение руснаците имат чувството , че трябва да правят “повече”. За тях “ завръщане на Русия ” на световната сцена означава , че унизителните години от времето при Елцин са отминали и че преди всичко от САЩ , Русия трябва да бъде третирана като равнопоставен партньор.

Руснаците не са обвзети от някакъв копнеж по студената война като такава , копнеят обаче за международния ранг , който имаха в периода на студената война. Русия набляга върху позицията си на свръхсила “, претенция , която не върви непременно в крак с реалността. За разлика от китайците , руснаците не създават никакво икономическо благосъстояние , като се задоволяват с експлоатирането н природните си богатства. Освен това , за разлика от китайците ,, руснаците не винаги са наясно със своята позиция в света. Разкъсвани в политическо и културно отношение между Европа и Азия руснаците страдат от един сподавен , нарцистичен инстинкт , който прорязва тяхната история и техните визии за бъдещето , поради което никой не бива да се учудва че днес Русия се държи като една “ ревизионистична сила.”Поради недоволството от своята вътрешна идентичност съвсем естествено , че Русия изисква промени , които да й открият възможност да се чувства по-сигурна и по-горда. Поради това руснаците не могат да приемат разполагането на американски системи за сигурност в Полша и Чехия.

Разбира се би могло да е и това , че Западът и преди всичко европейците проявяват селективни емоции при преценките си за Китай и Русия.” Ние” сме склонни да изискваме от Китай по-малко отколкото от Русия тъй като , разглеждаме Руся като “ европейска” ,

поне в културен аспект. По тази причина културата на физическо насилие и словесни провокации , които в момента пускат корени в Русия предизвикват дълбоко възмущение , докато на сходните китайски провинения ние гледаме от дистанция ако ли не дори и с равнодушие.