1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страхът от иранската ядрена програма

5 февруари 2007

В рамките на близкоизточната си обиколка германският канцлер Ангела Меркел беше днес – 5.2. – на посещение в Обединените арабски емирства. Страната се смята за една от най-напредналите арабски държави. Ето защо не е учудващ фактът, че федералният канцлер произнесе своята основополагаща външнополитическа реч именно в тази държава. Нейните народ и политическо ръководство се боят най-вече от действията на г

https://p.dw.com/p/Atdb
Снимка: AP Graphics

�лемия съсед Иран, който въпреки ултиматумите на международната общност продължава да държи на атомната си програма.

Иран и неговата ядрена програма са основна тема на политическите разговори във всички държави в района на Персийския залив. Анвар ал Гагаш, министър в правителството на Обединените арабски емирства, казва в тази връзка следното:

“Отношенията ни с Иран са всъщност на много добро ниво. В редица области преследваме едни и същи цели, имаме еднакви интереси. Въпреки че се отнасяме един към друг с респект и уважение, не бива да премълчаваме, че има и области, в които сме на коренно различно мнение. Обезпокоени сме най-вече от ядрените амбиции на Техеран, не на последно място поради факта, че това рано или късно ще принуди и други държави от региона да засилят дейността си в тази насока. Освен това сме на мнение, че в конкретния случай ядрената сила се използва като инструмент за придобиване на политическо влияние.”

Още по-конкретно се изразява Мохамед ал Мисфер, политолог към университета в Катар.

“Не бихме могли да твърдим, че Иран е наш враг или враг на арабските държави като цяло. Факт е обаче, че в стремежа си да заеме водеща роля в региона в политическо, етническо и религиозно отношение страната представлява заплаха за нашата сигурност и стабилност. Иран има за цел да се превърне в лидер в района на Близкия изток, и най-вече в Персийския залив. В конкретния случай става дума за противопоставянато на персийски и арабски национализъм, като за тази цел се използва разцеплението между сунити и шиити.”

С изключение на Бахрейн и Ирак във всички страни в района на Персийския залив живеят предимно сунити. За разлика от Иран, който е населяван от шиити. Според министър Анвар ал Гагаш Европа и САЩ си закупуват благоволението на Техеран, обещавайки му водеща позиция в района на Персийския залив.

“Ако се стигне до намирането на изход от спора с Иран, ние бихме искали да бъдем включени в този поцес, за да можем да сме сигурни, че това не става в нащ ущърб. Когато преди месеци усилията на европейците по отношение на иранската ядрена програма бяха достигнали връхната си точка, изведнъж са появиха сведения, че на Техеран са били направени предложения за засилване на влиянието му в района на Персийския залив, ако се откаже от ядрената си програма. Въпреки че населяваме част от тази територия, ние не бяхме осведомени по въпроса”, казва министър Гагаш, като подчертава обаче, че не иска да бъде разбран погрешно. Да се сложи край на насилието в Близкия Изток е за него и за напред цел с основен приоритет.

“Макар и да сме дълбоко обезпокоени от ядрените амбиции на Техеран, ние се противопоставяме твърдо на всякакъв вид агресивни действия срещу Иран. Този конфликт трябва да бъде решен по мирен път.”

В противен случай радикализмът и фундаментализмът ще вземат окончателно надмощие в Близкия Изток.