1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Schalte für BNT

Бистра Узунова24 април 2015

Геноцид ли е масовото избиване на арменците в Османската империя, започнало преди 100 години? Точно толкова време ѝ трябваше и на Германия, за да започне да нарича нещата с истинските им имена, пише Бистра Узунова.

https://p.dw.com/p/1FEBe
Снимка: DW/C. Strack

Точно 100 години след масовото избиване на арменците в бившата Османска империя, Германия започва да нарича нещата със собствените им имена. Досега официалната позиция на страната беше повече от сдържана: тя изказваше съжаление за гоненията и убийствата на арменците, започнали през 1915, но избягваше думата "геноцид" - за да не навреди на взаимоотношенията с Турция, а и да не отблъсне близо тримилионното турско малцинство в Германия. Едва сега, 100 години след трагичните събития, тази позиция започва да се променя. Включително и под влияние на германския президент Йоахим Гаук, който е известен като човек на откритите думи, като човек, който не се страхува да защити своята позиция, дори и ако знае, че може да предизвика дипломатически усложнения. Снощи той произнесе вълнуваща реч, в която на няколко пъти произнесе думата "геноцид", предупреждавайки, че не бива дебатът да се свежда само до езикови спорове около една-единствена дума.

Когато се омаловажават историческите факти

В днешния много интензивен дебат на Бундестага се чуха ясни думи на съжаление за близо стогодишното "безмълвие на Германия" - за това, че е мълчала и се е въздържала да употреби точните думи за едно от най-големите престъпления на 20-и век. Според председателя на комисията по външната политика в Бундестага Норберт Рьотген, станалото през 1915 година не може да се нарече по друг начин, освен "геноцид". Там, където става дума за масово и планирано изтребление на един цял народ, не бива да има място за никакви съображения от дипломатически характер, заяви той. "Езиковото въздържание трябва да свърши там, където започва омаловажаването на историческите факти", каза представителката на Левицата Ула Йелпке.

Bundestag zu Massakern an Armeniern Özdemir
Джем Йоздемир по време на дебата в БундестагаСнимка: John Macdougall/AFP/Getty Images

В особено емоционално изказване председателят на зелената партия Джем Йоздемир, който е от турски произход, отиде още по-далеч като заяви, че дългогодишният отказ на Германия да нарече геноцида с истинското му име не е допринесъл за помирението между Турция и Армения, а напротив - го е възпрепятствал. "Онзи, който се занимава с тъмните петна в своята история, не става по-слаб и маловажен, а напротив - израства морално", заяви Йоздемир. Председателят на Бундестага Норберт Ламерт подчерта, че поради историческата си вина Германия няма право да поучава или обвинява други народи. В същото време Германия смята за свой дълг да окуражи и подтикне днешна Турция към осмисляне на историята, а подобно осмисляне е възможно само ако се признават историческите факти.

Не носи ли и Германия вина?

Почти всички оратори специално отбелязаха и "германската вина", припомняйки срамното поведение на Кайзерова Германия, която е била повече загрижена за съюзническите си отношения с Османската империя, отколкото за престъпленията спрямо арменците. "Днешна Германия, като правоприемник на Кайзерова Германия, е морално задължена да признае извършените тогава грешки, както и своята вина", заяви Кристоф Бергнер от ХДС, който официално помоли арменския народ за извинение.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Bistra Seiler
Бистра УзуноваСнимка: DW

Как тази променена германска позиция относно геноцида над арменците ще се отрази на германо-турските отношения, предстои да видим. Информирани източници в Берлин твърдят, че може да се стигне дори до отзоваване на турския посланик от Берлин.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата