Стачката в Холивуд

“Никакви думи повече!” и “Свалете писалките!” може да се прочете на лозунгите на стачниците. Германският зрители, слушатели и читатели вороятно чувайки “стачка” тези дни си мислят за локомотивни машинисти и хаос в ЖП-транспорта, ала американецът не е засегнат по пътя си към или от работното място. Американците са засегнати на място, което се смята за онова, на което се смята, че е бастионът на американския домашен уют – на диванчето пред телевизора. Още миналия понеделник хиляди автори в Холивуд преустановиха работа и излязоха да стачкуват на улицата. Синдикатът на сценаристите иска по-голям дял от печалбите на фабриката за сънища.

Американските теле-зрители усетиха стачката още същия ден. Популярните късни шоута на Джей Лено и Дейвид Летърмен не бяха излъчени. Човек би могъл да си помисли, че професионалисти като Лено или Летърмен след 20 години стаж в нощните шоута биха се осмелили и сами да се качат на сцената, за да подхвърлят вицове за консервативни сенатори, търсещи хомосексуални контакти в тоалетните на летищата или за поп-звездички, трръгнали да пазаруват без долно бельо. Но не! “Без автори не мога да бъда весел. Без тях съм мъртъв”, заяви Джей Лено пред репортери.

Наистина преди очертаващата се вече стачкабеше заснета колкото се може повече материал, но в Америка филмопроизводството и телевизионното излъчване са много нагъсто. Затова е голяма опасността телевизионните сериали да се прекъснат поради липсата на нови сценарии.

Трябва ли феновете на “Трасология”, “Д-р Хаус” или “Отчаяни съпруги” и в Европа също скоро да се лишат от любимите сапуниади? “В Германия имаме достатъчно серии”, обяснява Мориц Пол от програмната редакция на телевизия РТЛ. В Германия американските серии се включват в програмата с половин година закъснение, понеже всичко се синхронизира на немски език.

С филми и други телевизионни формати американската забавна индустрия върти годишен оборот в размер на 30 милиарда долара. Ала че основата на всяка филмова или телевизионна продукция е креативността на сценаристите, открай време се пренебрегва в Холивуд.

Холивуд функционира по приблизително следния начин: продуцентът е началникът, на него инвеститорите доверяват парите си. Звездите са богове, защото в тази индустрия, където няма готови рецепти, гарантиращи успеха, те се смятат за все пак най-добрата гаранция от провали. Режисьорът става безспорният бос, след като вече започнат снимачните работи. Само авторът се споменава някъде на последните места. Той трябва навреме да предаде сценарния материал и да се задоволи с твърде малко парче от баницата и трябва да се оттегли, докато пак имат нужда от него.

И по отношение на парите сценаристите са пренебрегнати. Не без причина студията не се посвениха да предложат на авторите дял от чистата печалба от филмите. Всеки в Холивуд знае, че според холивудското счетоводство нито един филм не е бил печеливш.

Холивуд обича блясъка, но не и пишещите творци. Това беше добре известно и на починалия неотдавна режисьор Робърт Олтмен, който в наградената си холивудска сатира “Играчът” третира именно тази тематика. Във филма на Олтмен един продуцент получава заплашителни писма от неизвестен сценарист. Продуцентът се впуска в издирване на анонимния изнудвач, погрешка убива друг, невинен сценарист и накрая излиза сух от водата. В един от филмовите епизоди продуцентът изказва мнението си за авторите с думите: “Помислих си, колко интересна концепция би било, авторите да се изключат от творческия процес. Ако можехме някак си да се отървем от тия автори, това би било сериозен успех”.