Статия в "Берлинер Цайтунг" за изписването на единната европейска валута на български език
17 октомври 2007Германският всекидневник подчертава, че сред съществените задачи на ЕС са осигуряването на обща стабилност, благосъстояние, положително развитие, свобода, напредък и мир, но европейците обичали да се занимават с дреболии. В момента спорили дори за една единствена буква. А поводът за този спор бил породен от подписването на споразумението за стабилизация и асоцииране с Черна гора.
България има възражение по един определен въпрос – не е съгласна името на единната европейска валута да се изписва на български Еуро. Тя е единствената от 27-те страни-членки, в които се използва кирилица и думата Европа се изговаря и пише с буквата В, разяснява Торстен Кнуф, който е автор на статията. Софийското правителство иска да е сигурно, че в онзи далечен ден, когато еврото ще бъде въведено в България, името на европейската валута ще се изписва на български с буквата В, както е написано и в договора за присъединяването и към ЕС, пише Кнуф. Останалите страни-членки, обаче, както и Европейската Централна Банка не дават и дума да става за това. Те настояват официалното име на валутата да бъде Еуро.
В статията пише още: “Дни наред българите заплашваха, че ще блокират подписването на споразумението между ЕС и Черна Гора. Обаче, договорът бе подписан, тъй като в последния момент дипломатите намериха временно решение на въпроса. В българския превод на споразумението ще фигурира съкращението ЕUR, което се използва и в сферата на финансите.”
С това, обаче, въпросът за правилното изписване на български на името на единната валута далеч не е решен. В подписаното на 15-ти октомври споразумение се посочва, че временното решение на спора в никакъв случай няма да е прецедент за други правни актове на ЕС.
И двете страни са задължават да приключат лингвистичния спор колкото е възможно по-бързо.
Германският ежедневник подчертава: “За българите този въпрос продължава да бъде много важен, те искат той да бъде разгледан по време на предстоящата среща на върха в Лисабон. Тогава държавните и правителствени ръководители всъщност трябва да обсъдят най-вече основния договор на ЕС, т.е. нещо съвсем важно. Сега обаче става въпрос за една единствена буква. Все пак това е Европа.”