Станишев и кадрите

Никой не е изненадан, но нека повторим отново – една от най-трудните задачи, които управляващата коалиция ще трябва да решава ежедневно, е как трите участващи в нея политически сили да синхронизират своите публични жестикулации, така че търканията помежду им да не изкривяват внушението за стабилност и още по-малко за адекватност по отношение на дневния ред на обществото.

Защото часът е 12 без 5. И всяко забавяне е фатално за страната.

Още преди да са комплектовани екипите на министерствата обаче, още преди да е приключила сагата с избора на градоначалници, стана ясно, че това е невъзможната, неизпълнимата задача за кабинета Станишев, която рискува да превърне територията на привидния консенсус в минирано поле, от където могат да полетят взривове в най-неочаквани посоки. Квотният принцип или кой на кого какво ще отстъпи са мъртвата хватка, в която се задушава разумната управленска логика, целесъобразността и дори национално отговорното поведение на лидерите.

Първият сериозен трус се случи в Кърджали. Поради сложните отношенията между българи и турци в този район, който от времето на т.н. възродителен процес до днес се наблюдава внимателно от медиите, публичният отглас след назначаването на новия градоначалник е чувствителен. Последствията (и предателствата) тепърва ще бъдат анализирани. И ако там все пак може да бъде изведена някаква политическа логика – колкото и противоречива да е тя – то на останалите места, където предстоят или избори, или назначения във високите етажи на властта, самият квотен принцип, заложен в основата на тристранната коалиция е дълбоко порочен.

Квотният принцип означава,, че единственото условие за заемане на дадена ръководна позиция (след съответното разпределение на местата), е партийната лоялност на издигнатата фигура, партийното послушание и партийното раболепие . Дипломата за завършено образование е важно, но не изрично условие, както знаем от практиката.

Квотният принцип означава още, че професионализмът и експертните качества на личността продължават да са фактори с много малка относителна тежест у нас; квотният принцип означава, че съответните сфери от държавната администрация продължават да се употребяват като учебен полигон за начинаещи началници, които докато се научат коя врата за къде води в тяхното ведомство , ще дойде време да сменят пистата на своята кариерна реализация. Съставът на досега подбраните заместник министри може да ни поведе към дълги разкази за случайностите и нелепостите в човешката менажерия. В това отношение квотният принцип много малко се отличава от критериите за издигане на «кадрите» по Живково време: и тогавашните партийни другари, и сегашните са конюнктурни попадения, наградени за своята преданост към партийните централи, разигравани върху сукното на коалиционните пазарлъци. Разбира се, че има и изключения – тук-там някой все пак трябва да върши работа. Но те само доказват правилото: България продължава да бъде жертва на своя управленски елит, в ценностната система на който стои основно личният интерес. Разликата между НЯКОГА и днес е, че тогава се движехме в безвремието на една отмираща система, а сега часът е 12 без 5…