1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Срещата на върха на ЕС в Брюксел

16 декември 2005

Споровете около бюджетната рамка на ЕС изглежда остават с отворен край. Затова пък на срещата на върха в Брюксел беше взето решение, което несъмнено ще зарадва Македония – страната ще получи статут на кандидатка за членство.

https://p.dw.com/p/AtTG
Снимка: AP

От срещата на върха в Брюксел има вече и някои конкретни решения. 25-те държавни и правителствени ръководители от ЕС осъдиха остро провокативните изявления на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, усъмнил се в съшществуването на холокоста. В Проекторезолюцията на срещата на върха се казва също, че по-нататъшните преговори около иранската атомна програма, която вероятно се използва не само за мирни цели, са застрашени.

След срещата на външните министри на общността в рамките на форума в Брюксел беше заявено, че бившата югославска република Македония ще получи статут на кандидатка за членство в ЕС. Все пак стана ясно, че следващите стъпки на страната към ЕС ще бъдат придружени от принципен дебат около целите и обхвата на по-нататъшните вълни на разширяване на ЕС. За подобно нещо е настоявала най-вече Франция. Въпросният дебат, който ЕС до този момент винаги е отлагал за неопределеното бъдеще, би трябвало да се състои и то интензивно през идната 2006 година – заявиха европейски дипломати.

Освен Македония, която отбелязва най-голям напредък, перспектива за еврочленство ще получат и останалите държави от ЮИЕ. С Хърватия и Турция вече се водят преговори, а за България и Румъния е ясно, че станат членки на общността най-късно през 2008 година.

По повод трудните бюджетни преговори на ЕС всички държавни и правителствени ръководители, сред които и германскат канцлерка Меркел изразиха желание за намиране на решение, но не на всяка цена. Тя каза:

Меркел :

“За пръв път Германия сега трябва да защити собствените си интереси. Това означава, че от една страна - ние като основен нетен платец в общността искаме да се действа пестеливо, но от друга страна – имаме и нашите претенции, що се отнася до новите федерални провинции”

Повечето от държавите, които внасят повече, отколкото получават от общия брюкселски бюджет – като например Холандия и Швеция - са обаче доволни от британското предложение, защото по този начин намалява общия бюджет на общността и се ограничава абсолютния дял на техните нетни разходи към общия бюджет.