Средиземноморският съюз - ябълка на раздора
13 март 2008
Първоначално избухна спор между най-близките съюзници Германия и Франция, след като френският президент Никола Саркози настоя за особена ръководна роля на неговата страна в един бъдещ Средиземноморски съюз. Федералният канцлер Ангела Меркел обаче отхвърли идеята само граничещи със Средиземно море страни да имат правото да определят председателя му.
" Детето, така да се каже, трябва да бъде кръстено Средиземноморски съюз, и това ще бъде проект на всичките 27-страни членки на ЕС. Ние искаме сега да разговаряме с нашите партньори относно детайлите, за да не пренебрегнем някого", заяви Ангела Меркел след срещата си със Саркози.
А освен германците,
пренебрегнати могат де се почувстват и британците, австрийците и скандинавците,
все страни, които нямат пряка граница със Средиземно море. Те се опасяват от загуба на влияние и конкуренция със съществуващия процес от Барселона, който от 1995 година регулира отношенията между южните и източни средиземноморски държави. Федералният канцлер Ангела Мрекел и френският президент Никола Саркози възнамерят по време на официалната вечеря да представят общ проект за Средиземноморски съюз.
Основна тема на дискусиите е Лисабонската стратегия. През 2000-та година държавните и правителствени ръководители си поставиха за цел до 2010 година ЕС да стане най-динамичното стопанско пространство в света. Скоро стана ясно, че тази цел е нереалистична, но въпреки това председателят на ЕС Барозу смята, че ЕС е на прав път.
"Лисабонската стратегия функционира.
Ние нямаме нужда от нова стратегия. Ние трябва да удвоим усилията си, да градим върху вече постигнатато и да се концентрираме върху реализирането й".
Резултатите от статистиката отбелязват известен напредък в стопанския растеж, но предупреждават за застой в сферата на научните изследвания. Икономисти смятат, че ЕС трябва да положи повече усилия, за да се пребори с азиатската конкуренция. Друга важна тема е отношението на Брюксел към Сърбия в контекста на обявената от Косово независимост. През май сърбите ще избират нов парламент, след оставката на Воислав Кощуница.
Държавните и правителствени ръководители ще засегнат и темата за климатичните промени.
Доклад на ЕК предупреждава за заплаха за световния мир и силен миграционен поток към Европа, ако не бъдат овладени климатичните промени. Въпреки това, участниците в срещата на върха няма да конкретизират детайли около подхода към изхвърляните в атмосферата вредни газове или пък по отношение на енергийната индустрия.