1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Спорове за бъдещето на Крумовград

12 октомври 2005

Младежкото ляво издание “Джангъл Уърлд” публикува обширен репортаж на Юта Зомербауер от източните Родопи и региона около Крумовград.

https://p.dw.com/p/AszA
Снимка: Nationalparkverwaltung Berchtesgaden

Злато или лешояди? - пита в заглавие авторката като има предвид споровете между бизнеса и природозащитниците за икономическото развитие на обеднелеия регион. Както и преди по времето на реалния социализъм – се казва в статията - жителите на Крумовград се препитават от тютюнопроизводството и са бедни, макар Крумовград да притежава една суровина, чията цена постоянно расте на световния пазар – златото. 24 тона от нея лежат скрити в южните покрайнинини на града. От треска за злато в Крумовград обаче не се усеща нищо. Той си остава малко заспало провинциално градче, което се оживява един път седмично – в петъчния пазарен ден, когато пристигат стотици хора от разположените наоколо села. Турската попмузика се продава по-добре от българската – пояснява един млад търговец. Нищо чудно: турскоезичното малцинство е доминиращата народностна група тук, а много населени места се управляват от Движението за права и свободи /ДПС/. Едно семейство от село Чорбаджийско пояснява, защо регионът е крепост на ДПС : Те са единствените – казват двамата – които изразяват интересите на селяните и тютюнопроизводителите.” Шефът на ДПС Ахмед Доган се погрижи за това, държавният холдинг “Булгартабак” да не бъде продаден на Бритиш Америкън Тобако през януари 2005г. пояснява авторката на статията Юта Зомербауер. Според МОТ, фабриките на Булгартабак предлагат заетост на общо 12 000 работници и сезонни помощници. Фирмата е една от най-големите работодатели в България, където близо 250 000 души си изкарват препитанието с отглеждане на тютюн.

По-нататък в репортажа си Юта Зомербауер описва и бюрото на канадската фирма Дънди Прешъс Металс, която притежава концесия за разработката на златното находище под Ада Тепе. Началото на строителните дейности е предвидено за идната година, а мината ще започне работа в началото на 2007 година. Фирмата има намерение да инвестира 240 милиона долара и обещава да назначи на работа 300 души от региона. Голямата инвеститция щяла да привлече и други инвеститори - е цитирана Петя Лазарова - отговаряща за вързките с обществеността на канадската фирма. Въпреки това – пояснява в репортажа си германската авторка – през последните месеци се засилиха протестите срещу предвидения строеж на мината. Много от хората са скептично настроени, защото се опасяват от замърсяването с цианид, който се използва за добива на злато. Освен това мината обеща работа само за ограничен период – а подобно нещо е твърде добре познато на местното население. Златните залежи ще бъдат изчерпани след 6 години. А после?

Икономическата полза за населението е относително ниска с оглед на някои заплашващи го опасности – смятат инициативи като “Живот за Крумовград” или природозащитниците от “Зелени Балкани”. “В България не искаме производство на злато с помощта на цианид. Цялато злато после ще иде в чужбина, а тук ще остане единствено цианида – така Константин Дичев от “Зелени Балкани”обобщава опасенията на много от местните хора. Мината била твърде близо до края на града. Даже и малка авария може да доведе до отравяне на водите на реките Арда и Марица. Българските активисти получават подкрепа от гръцки и турски групи, както и от официална страна: Окръжното ръководство на гръцкия град Еврос се обяви против проекта и предостави на приридозащитниците сума от 100 000 евро за техните действия – това са много пари като за България. Общинският съвет на Крумовград наскоро също изрази отрицателно становище по повод проекта в едно свое открито писмо. Гражданският протест може да окаже влияние и върху министъра на околната среда от ДПС Джевдет Чакъров – в крайна сметка става дума за избиратели на неговата партия. Експертен съвет в министерството проверява в моментта канадския проект за съвместимостта му с европейските норми за опазване на околната среда.

В репортажа на Юта Зомербауер се отделя място и за надеждите на местното население за развитие на селския и екологичен туризъм в Източните Родопи. Кметът на Маджарово Атанас Димитров заявява, че туризмът като икономически фактор за общината започва едва сега постепенно да се развива.”Надяваме се, това да се промени с чуждестранна помощ и инвеститори” – казва още кметът. Това се затруднява обаче от лошата пътна мрежа, както и проблемите в снабдяването с вода и ток. Самият кмет обаче изглежда не е изцяло убеден, че туризмът може да е основната спасителна котва за местното бедно население. Той предпочита да разказва за една местна фирма, която наскоро назначила 50 нови работници.

Природозащитниците в Крумовград – обратно възлагат надежди на “щадящия туризъм” и на предвидения от години “ природен парк Източни Родопи”. Регионът е много ценен по отношение биологичното разнообразие и културното наследство – казва Константин Дичев. За развитието на тези богатства обаче са нужни инвестиции отвън. Дали те ще се насочат към Крумовград, ако златото си остане недокоснато под хълма, подобно нещо не може да гарантира и Дичев- се казва в заключение в статията.