Споровете за българските евродепутати

Споровете около изборите за евродепутати вече стартираха и както обикновено извадиха на показ не само разминаването между управлаващи и опозиция по повечето въпроси свързани с този вот, но и сериозните различия вътре в самата коалиция. Суетнята се засилва още повече и поради изкушенията на престижната и добре платена длъжност, на която политическите сили ще се стремят да изпратят максимален брой свои представители. В квотата от 18 места, разбира се, защото това е броят на българите, които по силата на присъединителния договор към ЕС, ще могат да заседават постоянно в Страсбург и Брюксел през оставащите две години на сегашния Европарламент.

Ако се съди по изявленията на депутати от целия политически спектър в българското Народно събрание, очертаващите се противоречия са многопосочни и варират от времето за предстоящия вот, преминават през неяснотата какъв точно да бъде той и с какви листи, и завършват с разделянето на страната на избирателни райони.

Засега по-сериозна подкрепа получава идеята изборите за Европарламента да се състоят през пролетта, най-вероятно до края на май и да бъдат отделни от изборите за местни органи на властта, които се очертават за есента на следващата година. Съвсем обяснимо партията “Атака”, която иска да се възползува от инерцията си на президентския вот, настоява евродепутатите да бъдат избрани колкото е възможно по-скоро, докато новосъздадената в края на седмицата партия ГЕРБ, която също храни надежди за силно представяне, предлага изборът да бъде слят с местия вот през есента, за да се увеличела избирателната активност и да се спестяли много средства. Всъщност целта е новата формация да получи повече време за своята консолидация и преследвайки основната си задача – убедително представяне на местния вот, да удари, както се казва, “с един куршум два заяка”.

По същия този въпрос вайкането в управляващата коалиция започва от НДСВ, което не пропуска възможността да изтъква колко голяма грешка е било отхвърлянето на тяхното предложение за сливане на президентския и евродепутатски вот, преминава през твърдата позиция на ДПС за избори напролет и стига до странни тълкования на социалистите и техни съветници, като например, че едни пролетни избори щяли “излишно да създадат шок в системата на интерпретациите какво представляват партиите и каква е връзката между тях”. Социологът Андрей Райчев се оказа най-радикален в оценката си, като заяви, че ако евродепутатските и местни избори се съчетаят, щяло да стане “манджа с грозде”, сиреч пълно объркване.

Най-сериозната разправия, обаче, породи едно сондажното предложение на депутат от БСП. Според него за европарламентарните избори страната не бива да бъде едномандатен район, както е залегнало в проектозакона на НДСВ, изготвен в края на неговото управление, а да се раздели на 6 избирателни района. Математикът и бивш дългогодишен член на ЦИК проф.Михаил Константинов светкавично нарече това предложение “пълна глупост” и поясни, че по този начин в цели области дадена партия няма да има избрани представители, както и че избирателната активност, противно на твърденията на социалистите, няма да се повиши. Самият факт, че ДПС окачестви идеята като “странна”, а НДСВ категорично я отхвърли, говори по-скоро за опит от страна на социалистите да водят своя собствена игра с цел пълното елиминиране на кандидатите на опозицията от евродепутатския екип.

Докато т.нар.Съвет на коалицията, съставен от нейните трима партийни лидери тепърва предстои да умува и да изглажда противоречията, въпросителните в дясното опозиционно пространство за този вот остават.

Доколкото СДС категорично обяви, че на тези избори ще се яви самостоятелно, а раздробеността и кризата в десницата продължават, твърде неясно е положението на повечето десни формации, които трудно ще получат по 150 хиляди гласа за свой кандидат и реално ще се окажат извън списъка на 18-те. Според оптимистични прогнози на сините, дори и те, като най-голяма дясна формация, трудно биха могли да вкарат повече от един евродепутат – резултат, който едва ли ще се посрещне с възторг от десницата в Европарламента. Прогнозата за някакво значимо обединение на малките партии е твърде песимистична и ако се съди по засилващата се миграция на десни политици към новосформираната партия ГЕРБ, дори и тя с доста усилия и при сериозна избирателна активност трудно би вкарала повече от 2-3 свои представители в Европейския парламент.

Обнадеждаващата новина за българската десница, обаче е, че резултатите от изборите за европарламент ще покажат ясно политическата и електорална тежест на всяка една от нейните формации. Това своеобразно “преброяване на дивите зайци” би могло да катализира едно естествено “самоподреждане” вдясно, което да даде начало на неотложните процеси по неговото преструктуриране и консолидация.

Ако това се случи, то със сигурност ще бъде първият реален политически резултат за десницата от българското еврочленство.