Споразумението на България с МВФ

Изпълнителният борд на Международния валутен фонд одобри втория преглед по кредитното споразумение с България. 25-месечното кредитно споразумение за около 144 милиона долара, което е с предпазен характер, беше сключено на 6 август 2004 година. Приключването на втория преглед означава, че при нужда, България може да получи кредит от над 112 милиона долара. Този преглед обаче беше одобрен едва след продължили няколко месеца разговори и компромиси от двете страни. Прегледът не можа да бъде приключен след първата мисия на МВФ в София през октомври миналата година, и бяха проведени както допълнителни неофициални разговори, така и нова мисия през януари. Следващите прегледи ще се забавят – по искане на българското правителство. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Прегледите по кредитни или предпазни споразумения с МВФ имат за цел да проверят изпълнението на правителствената програма за икономически и финансови реформи в рамките на определено споразумение. В този случай Бордът на директорите на МВФ приема, че общото изпълнение на програмата на българското правителство е задоволително, но структурните реформи се осъществяват със закъснение. По искане на правителството на България, Бордът на директорите опрощава неизпълнението на структурни реформи, които е трябвало да бъдат извършени до края на септември миналата година. Сред тях са – приемане на процесуалния кодекс на Националната агенция по приходите; приемане на законодателство, позволяващо реформата на фирмения регистър и приватизации в енергийния сектор. МВФ би искал да види и провеждането на други реформи първоначално планирани за 2005 година, например реформа на пазара на труда и на данъчното законодателство, намаляване на броя на заетите в публичната администрация и образованието, усъвършенстване на контрола на безмитната търговия, и т.н. МВФ приема, че – частично – забавянията се дължат на изборите миналата година и на проточилото се съставяне на кабинет.

Освен нарушаване на графика за структурните реформи, мисиите на МВФ установиха повишаване на нивото на инфлация в България през втората половина на 2005 година, и предвидиха повишаване през първото тримесечие на тази година. Очакванията са инфлацията да бъде закована на едно средно ниво под 6% до края на 2006 година. Фондът настоява – отново – за подобрение на текущата сметка на платежния баланс през 2006 година.

След заседанието на Борда, г-жа Ан Крюгер, първи заместник-главен директор на МВФ и временно изпълняваща длъжността председател на Борда, заяви, че икономическата програма на българското правителство за 2006 трябва да се справи с появилите се през 2005 година проблеми. Сред мерките изброени от г-жа Крюгер отново са познатите «умерена данъчна политика, разумна политика на доходите, допълнително намаление на кредитния растеж, увеличаване на общия бюджетен излишък». Политиката на доходите например включва ограничаване на работните заплати в държавните ведомства и предприятия и никакво вдигане на минималната работна заплата до края на 2006.

Правителството на България трябва да намали още повече т.нар «разходи, които не са от жизнена необходимост»; да не се поддава на натиск да увеличи разходите в други сфери и да предотврати данъчни загуби в следствие на въвеждането на реформите, свързани с данъчната администрация.

Препоръчва се допълнително ограничаване на кредитирането. Новите мерки ще ограничат банковите кредити за домакинствата. Едновременно с това, ще се засили държавният надзор над «небанковия сектор», занимаващ се с финансово посредничество за получаване на кредити. Т.е. ще се въведат мерки срещу т.нар. «кредитни акули», които неминуемо – ннавсякъде по света – се появяват при всяко органичаване на кредитните лимити на редовния банков сектор.

Какво друго? Да не забравяме – неприятните настоявания на МВФ за ограничаване на разходите, кредитите, заплатите и какво ли не, и за ускоряване на реформите не са без връзка с подготовката за присъединяване към ЕС. Но на България й трябва време, така че

Бордът на директорите на МВФ е удовлетворил още едно искане на правителството на държавата: да се слеят третия и четвъртия преглед по споразумението, а третия преглед да се отложи за по-късна дата, но все пак не след 5 септември, 2006.