Спонсорирането на германския спорт

"Мисля, че Германия е страна, която държи да бъде добре представена на Олимпийските игри. Обществото очаква спортистите да донесат вкъщи медали и ако това не стане, разочарованието е наистина голямо. Това се усеща по реакциите в пресата, както и на отделните хора, когато човек говори с тях за това", казва Гунтер Гебаур, професор в Свободния университет в Берлин. И той вероятно е прав: за повечето редовни читатели на ежедневници да отворят първо на спортната страница, е нещо естествено. После внимателно преглеждата табелата с медалите, къде се е класирала Германия. Нещо нормално, както още преди десет години твърдеше и федералният вътрешен министър Манфред Кантер:

"В някакъв смисъл спортистите символизират способността на една нация да постига успехи. И ми се струва естествено победите да въодушевляват народа."

Но не само народът е във възторг при победи. Министърът на отбраната Франц-Йозеф Юнг на няколко пъти демонстрира, че е запалянко. Най-много го вълнуват обаче успехите на военните спортисти, особено след лятната Олимпиада в Атина преди четири години и зимната в Торино преди две.

През 2006-та година "армейците" спечелиха две трети от всички медали за Германия

Министърът на отбраната обяви, че дори само спечелените от военните медали биха стигнали на страната да заеме третото място. Без тях тя отиваше директно на 13-та позиция.

Подобни успехи струват пари. В Германия те идват до голяма степен от държавата. Без субсидиите успехите са невъзможни, тъй като Германия е добра в спортове, където е нужно техническо оборудване и скъп материал за поддръжка. Така например в разработката на нови лодки, колела, канута, ски, кънки и т. н. държавата инвестира милиони евро годишно и отплатата затова са именно медалите. Малко са другите нации, които са водещи в тези спортове, именно защото подготовката е толкова скъпа.

През настоящата олимпийска година държавната субсидия за спорта в Германия е увеличена с 14 милиона евро и възлиза на общо 85 милиона. Ако прибавим към това и строежа на нови съоръжения и други подобни разходи, вътрешното министерство е инвестирало около 120 милиона евро в спорта. За мнозина обаче разпределението на тези пари не е достатъчно прозрачно. Политикът Винфрид Херман от партията на зелените:

"Може би трябва да въведем по-чисти законови мерки. Например както е в Австрия, където има напълно прозрачен закон за стимулиране на спорта, по предварително заявени критерии, към които администрацията трябва да се придържа, а не сама да решава."

По-здрав контрол над финансите е едната страна, другата се отнася до

целесъобразността на разпределението

Олимпийските и водещите спортове получават все повече пари, за сметка на останалите, които затъват все по-дълбоко в нищетата. А това води до демотивация при младите, които все по-рядко се записват за тези спортове. Така смяната на поколенията е максимално затруднена.

Но и при водещите спортове има какво да се желае, ако страната иска и за в бъдеще да зема челните места на световната сцена. Най-проблемен остава въпросът с обучението и местата за трениране. По пример на ГДР към настоящия момент в Германия има 39 елитни спортни училища за нови таланти. Проблемите идват след края на образованието. Защото това е моментът, в който младите спортисти трябва да решат - бъдеще, обвързано със спорта или не. Много талантливи млади хора решават да спрат дотук и да заложат на друг тип висше образование. Така спортът губи много надеждни атлети.

Ако обаче решението е в полза на спорта като професионална реализация, тогава държавата подкрепя младия спортист, поне за известно време. Най-лесният начин е постъпване в армията, порлицията или митническата полиция. Бундесверът например инвестира 30 милиона евро годишно в своите спортисти. Те имат право да използват най-малко 70% от времето си за тренировки и усъвършенстване. Проблемът тук е друг: армията предлага на атлетите само временен работен договор. Ако изпаднат от редиците на успеха, са длъжни да се причислят към нормалните войски.

От 1992-ра година Бундесверът е отворен и за спортистки. Те започват с двегодишен договор, но проблемът остава: не могат да направят кариера освен като офицери. Спортен социолог от Тюбинген казва по този повод:

"Ако прекарам пет години в армията и съм войник, но през по-голямата част от времето тренирам и съм под огромно напрежение, че трябва да постигам успехи, тогава през тези пет години не съм получил никакво реално образование. Двойната кариера е несигурна. Говорят за сигурност, но такава реално няма."

След спортната кариера - накъде?

Поради тази причина спортистите трябва да разберат, че финансовата издръжка е само подкрепа по време на активната им кариера. Те сами трябва да решат как ще изглежда бъдещето им след като приключат с армията. Професор Гебауер си спомня за времената на Студената война:

"При олимпийските атлети по време на летните Олимпиади нямаме този вид държавен спорт. При зимните обаче повечето идват от армията и тук можем да говорим за структури от източен тип."

По-добри перспективи за професионална кариера, след приключване на спортната, атлетите имат при полицията или митническата полиция. Там също има места само за спортисти, макар и не в такива количества, както при Бундесвера. За разлика от армията обаче тук атлетите могат да останат в неспортните структури и да направят кариера като полицаи, което при армията е по-скоро невъзможно.

Третият вариант е младите надежди да се решат в полза и на спорта, и на висшето образование. Както например е направила копиехвъргачката Катарина Молитор, която тренира в Леверкузен, но следва спорт и география в Кьолн. Съчетаването на двете неща не е никак лесно, защото те често си пречат. Например когато състезанията са по време на сесия.

Затова след провеждането на няколко конференции, обсъждащи именно подобни случаи, спортистите получиха шанс да взимат изпитите си извън предвиденото време. Въпреки това някои и друг преподавател е в правото си да откаже. С други думи проблемът е частично разрешен. Но той не е единствен. Освен координирането на различните задължения, произтичащи от следването и от спортната кариера,

атлетите изпитват финансови трудности

и на битово ниво. Ако не успеят да намерят спонсори, като например биатлониската Магдалена Нойнер, чийто приходи възлизат на един милион евро годишно, тогава спортистите са често в затруднено финансово положение.

Германската спортна помощ плаща на около 150 елитни спортисти около 350 евро на месец, на останалите по-малко. Различни клубове и организации също помагат, родителите подкрепят децата си в повечето случаи. Какво означава това за атлетите, обяснява професор Гебауер:

"Това означава, че съшивате оттук-оттам съществуването си. Същото е и с университетската ви кариера."

Заради това ролята на икономиката като работодател е много важна за германския спорт. Но дали системата - много пари за топ-спортистите и спестявания при останалите, е най-добрата политика в случая, ще покаже бъдещето.