Социалната защита при безработица в Германия –тема на яростни спорове

До преди години Германия беше считана за олицетворение на социалната държава. Тук не говоря за онези твърде наивни или изцяло изкривени представи у част от българите, които са почти неизкореними: а именно, че всички карат мерцедеси и беевмета и че и изобщо да не работиш, пак можеш да си живееш като богаташ. Тези легенди обаче издават все пак нещо вярно: социалната държава и нейните защити до преди десетина години са били изключително надеждни. До такава степен надеждни, че и до днес някои предпочитат да се осланят на тях пред това да работят. В периода на най-ниската безработица в Германия през 70-те години, бюрата по труда са били безлюден и гостоприемен оазис на фона на сегашаните претрупани и изнервени институции. Безработицата в момента обаче е на драстичното ниво от 11 на сто, а в източните провинции на места надминава и 20 на сто. Парадоксалното е, че тъкмо на бившето – социалдемократическо правителство – се падна горчивата чаша да започне стъпки за реформиране на социалната държава, срещу които се надигнаха и мощни протести. Названието на част от рестриктивните мерки по отношение на дълготрайно безработните в Германия - Хартц -4 се превърна почти в ругателна дума. Защото хората, които бяха засегнати от нея, я свързват с удар по финансовото им положение. 345 евро получава безработен от западните провинции, който не е успял да си намери работа в продължение на една година. В източните провинции сумата е с 14 евро по-ниска, но предстои да бъде изравнена. Сегашното правителство обсъжда идеи и за допълнително намаляване на тази месечна помощ, с цел да се стимулира търсенето на работа. Бедата е там, че особено в източните провинции работа изобщо не се намира, поради което, колкото и да се намялава сумата, ефектът ще си остава нулев, поне докато икономиката не тръгне на по-бързи обороти. На-неприятната част на Харц-4 обаче е тая, че всеки, който е принуден да получава помощите от 345 евро, на практика е длъжен изцяло да се разголи пред държавата. Ограничена беше частично даже и банковата тайна, поне дотолкова, доколкото бюрата по труда имат право на достъп до информацията, колко броя банкови сметки има даден човек и в колко банки. Сумите по тях остават на първо време неизвестни, освен ако не се сигне до по-нататъшни разследвания по подозрение за злоупотреба със социални помощи. Всеки, който подава молба за получаването на помощта, попълва голям и сложен въпросник, в който не е пропуснато почти нищо: Кандидатът за социална помощ трябва да впише, с какви финансови средства разполага той самия и членове на неговото семейство, с какви ценни книжа, с какви допълнителни източници на приход като наеми или лихви по влогове, или издръжка от бивш съпруг. Ако Стига се дори до там, че се иска описанието на притежавани бижута, картини и други семейни ценности. В крайна сметка обаче, оказа се, че преследваната от правителството цел – намаляване на безработицата чрез стимулирането на безработните , активно да си търсят работа - остана непостигната. Нещо повече: стана ясно, че новото наименование “Харц” -4 е свалило психологическите бариери пред онези, които се налага да я ползват. Докато “социални помощи” в ушите на германците звучи изключително неприятно, защото носи привкуса на “социална изпадналост до дъното”, името Харц- 4 е нещо, което звучи неутрално. Затова броят на основателно подадените молби за социално подпомагане преживя истински бум през миналата година. Мнозина от онези, които са имали задръжки да признаят принадлежност към социалното дъно, сега явно не са имали проблем,да кандидатстват за “Харц”- 4. Всъщност реформите около печално прочулия се междувременно бивш мениджър на Фолксваген Петер Хартц съдържаха и други мерки за реформа на пазара на труда, но нито една част от тях не задейства истински. Бъдещето на Харц -4 и на социалната защита при безработица си остава тема, по която редовно се водят разгорещени дискусии. От тях обаче, безработицата едва ли ще се стресне.