София - 15-годишното й развитие

Надеж Рагарю – френски учен от Националния център за научни изследвания и преподавател в Института за политически науки в Париж, която от десетина години се занимава с изучаване на социалните и политически процеси, които се случват в България след 1989 година, неотдавна се опита в един свой текст да направи сравнение между различните лица на София през годините на промяната. Както тя, така и мнозина други от постоянните посетители на страната в последните 15 години пристрастно и добронамерено са наблюдавали бързите обороти на едно дефиле, в което парадността, комплексите, имитативността и автентичния ексхибиционизъм сменяха през неравни интервали от време местата си.

През нейния поглед картината е следната:

В началото бе София на банките – монументални сгради с бели или покрити с големи сини стъкла фасади, господстващи по времето на първите приватизирани капитали и на «лошите кредити». После дойде ред на «чейндж бюрата», които се нароиха като скакалци, възползвайки се от неизбежната криза. Старите олющени входове отстъпиха място на спретнати заведения с метални врати, охранявани от мускулести бодигардове. След това София постепенно се отърва от тях – настъпи времето на показната консумация. Добре ушити маркови костюми замениха твърде крещящите спортни екипи. Мобилните телефони станаха масово достояние дори сред най-необлагодетелстваните социални кръгове. Мнозина се сдобиха с бързи коли. За други обаче пространството се сви.

Неусетно между стария град и вилните зони се издигнаха бариери. Нарасна разликата в цените между лъскавите централни кафенета и уютните капанчета в по-отдалечените квартали. София вече е обикновен европейски град – град на лукс и бедност, на задръствания в центъра и маргинализирани крайни квартали, на все по-малко солидарно общество, а за някои – и на все по-чезнеща радост от живота.

Когато й казах – може и да не ти харесва, но това е неизбежната трансформация на обществото от плановата, към пазарната икономика, освен това такава – класово разделена и все по-малко солидарна… София започва да прилича на всеки един от западноевропейските сравнително големи градове, Надеж Рагарю отговори така: очакванията на хората от Западна Европа, които започнаха да идват в България след 89 година, бяха, че вие ще съумеете да се поучите от нашия опит, да не повторите нашите грешки и да намерите по-симпатичния баланс между различните слоеве на обществото. Ние не успяхме, защото го правехме за първи път. Вие не успяхте, защото бързате. Не сте стигнали до края обаче. и все още има някакъв шанс да заобиколите капаните по пътя.

Няма как да не се съгласим - защото 1 януари 2007-ма не е краят на пътя, а преминаването на шосето в магистрала. От там нататък вече ще се движим без пилотна кола.