Смъртта на еднодневките

По повод нелепицата, наречена 42 Народно събрание се изписа и изговори много. Перманентната липса на кворум, станалата символна реплика „Ако не гласуваме за Пеевски, правителството пада“, налудничавото препускане на ГЕРБ из кулоарите ту на влизане, ту на излизане от пленарна зала, екзактните, дълги и нищо не казващи речи на Лютви Местан, назидателният тон на Сергей Станишев, златният палец на Волен Сидеров. Въпреки всички свои негативи и напук на краткия си живот, разпуснатият парламент има един огромен позитив. Това Народно събрание унищожи "Атака".

Партията – патерица, от която без никакви затруднения се възползваха две парламентарни малцинства с управленски претенции, е на път да изчезне. Сидеров оцеля след сътрудничеството си с Борисов и макар с отцепени депутати и сринат имидж, се пъхна в парламента. След като осигури управлението на БСП и най-вече на ДПС, обаче възкресението му е мисия почти невъзможна.

Туристът от Варадеро

За пребиваването си в българския политически живот туристът от Варадеро (борещ се с колониалните държави) успя да нападне джамия, да разбие вратата на Министерския съвет, да нахлуе с полицейска палка в парламента, да се разходи с оръжие както в НС, така и по улиците на София, да преследва с мутри и подопечна репортерка невинни граждани, да удари полицай, почти да предизвика дипломатически скандал, да се прочуе в „Луфтханза“ и Брюксел, да обясни, че има богати приятели, които го пращат по почивки и да демонстрира палава сексуалност със статуя. Наред с това Сидеров поведе активна антиевропейска кампания, а като щит грабна Българската православна църква. Което пък спомогна за ползването на религията като мощен инструмент за оправдаване на сближаването с Москва.

Единственото, което националистът не успя да предвиди, е, че за неговия електорат ДПС е непростим грях. Ако под тежестта на ГЕРБ или БСП, патерицата Сидеров не успя да поддаде, то под напора на турската партия, тя окончателно се счупи. И сега няма кампания с платено образование на дете в неравностойно положение или подарък - лекарства за пенсионерка с минимален доход, снимана на фона на икона, която да върне Сидеров в образа на неуморен борец с османския поробител и закрилник на клетите българи.

Заради ДПС патерицата, маскираща интересите именно на ДПС в две управления, се оказа трайно дефектна.

Остарялата новина

Дефектен се оказа и другият проект – на бившия журналист, нов политик и изборен кебапчия Николай Бареков. Политическият му живот продължи толкова кратко, че докато възкликнем по негов маниер: „Имаме новина“, новината се оказа остаряла. Така Бареков, който бе на път да заеме мястото на "Атака" в следващия парламент, изглежда просто като лош бивш телевизионен водещ. Като некачествена продукция започна и уж политическият му проект. А след подобно начало краят беше логичен – евтино зрелище. Първоначално партията му бе напусната от дясната му ръка и активен деец на февруарските протести Ангел Славчев. Впоследствие и създателят му – Цветан Василев се отрече от него по време на все още неприключилия си престой в чужбина. Междувременно Бареков бе уличен във връзки с Делян Пеевски. Това послужи за легитимация на ВМРО да напусне коалицията с претенции на бъдещ балансьор и да заиграе самостоятелно с други националистически формации. Накрая и последната надежда на новия политик – странното формирование „Евромайки“ се разцепи. В същото време раздорът между Цветан Василев и Делян Пеевски лиши бившия водещ от любезното внимание на доскорошните му колеги - журналистите. Новата патерица се оказа амортизирана още преди да влезе в употреба.

Смъртта на еднодневките (по Вирджиния Улф) обаче далеч не може да бъде успокоителна. Нишата на национализма остана празна, както останаха празни и 20-30 банки в парламента, които са отредени за статисти, натискащи бутони с цел да маскират поредната политическа договорка. Тези места бяха заемани и от "Атака" и от Яне Янев, който от уволнител на Борисов се превърна в негов говорител, както и от ВМРО и Стефан Софиянски. Депутатски места са празни в очакване на новия декор.

Новите паравани

Засега кандидатите за тях са две формации. Едната – току що родената националистическа коалиция на НФСБ и ВМРО, а другата - наскоро сформираната левица (отново с националистически привкус) на доскорошния президент Георги Първанов.

И двата субекта изглеждат универсални. Във формированието на телевизия СКАТ и Красимир Каракачанов основните две партии са на коренно различни позиции по основни въпроси като отношение към Русия, САЩ и икономиката. Докато ВМРО винаги са демонстрирали промосковка ориентация, лидерът на СКАТ Валери Симеонов има ясни русофобски и антикомунистически изказвания. От тази гледна точка под националистическа опаковка се продава универсално дистанционно за смяна на властта.

Партията на Първанов пък е с ясен ляв профил, но неведнъж от изказванията му е ставало ясно, че ГЕРБ може да бъде потенциален партньор. Отношението на Борисов към АБВ също е ласкаво.

Въпреки таргетирането си, целящо да запълни мястото на Сидеров, засега нито новите националистите, нито АБВ са сигурен участник в следващия парламент. Ако не успеят да се преборят за места, остава минималната надежда за нормализация на политическия ни живот. Защото на основните играчи ще се наложи да се съобразяват един с друг и така току-виж след още един-два състава на парламента, партиите да се договорят явно, по определени политики, без да имат необходимост от субекти-паравани.

Разбира се, винаги съществува и друга опция – поредната еднодневка да заеме мястото на декор в Народното събрание и под предлог за стабилност (предлогът винаги е един и същ) да послужи за легитимация на станалите вече печално известни сделки на задкулисието. След смъртта на еднодневката мястото отново ще бъде вакантно.