1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Случаят Деджага

10 октомври 2007

Младият германски футболист от ирански произход Ашкан Деджага предизвика малка сензация, като по лични причини отказа да участва в предстоящия в Израел мач между националните младежки отбори на двете страни/

https://p.dw.com/p/Bobl
Снимка: AP

Случаят бе добре дошъл за позаспалия в момента политически пейзаж на Германия, давайки възможност на булевардния печат и на някои политици от втората редица да изразят възмущението си. Така не става – уверяват ни консерваторите от ХДС/ХСС: къде щял да му излезе краят, ако спортистите решавали на своя глава къде и кога искат да играят? Освен това спортът не бивало да се политизира.

Така говорят тези, които вършат тъкмо това: онзи, който не се чувствал принадлежен към германската нация, той трябвало да свали фланелката на националния отбор. Към искането се присъедини и Централният съвет на евреите в Германия: не било редно един национален играч да се ангажира в личен бойкот срещу евреите.

Те щяха да имат право, ако младежът бе заявил, че е против Израел и затова не иска да играе там. Само че той не е казал подобно нещо. Той изтъкна лични причини, както и обстоятелството, че е не само германец, но и иранец.

Онези, които го заклеймяват сега, демонстрират просто, че не знаят пред какво раздвоение може да се окаже един германец от чуждестранен произход, и че не са разбрали нищо за същността на интеграцията. Естествено че един чужденец, приел германско гражданство, би трябвало да се опита да стане част от германското общество. Това не означава обаче, че той трябва завинаги да се откаже от произхода си. Естествено че той има връзки със старото отечество, има роднини и приятели там, а може би и имущество.

Така че да се иска от него прекалено много е несправедливо и погрешно. Впрочем в повечето случаи това се спазва. Освен когато се намеси политиката, както неизбежно става по отношение на Иран и Израел. Но не по вина на този германско-ирански футболист, не: отговорните за това лица са в Техеран и Йерусалим и се кълнат във взаимна вражда. Обикновените хора, в случая един млад футболист, са онези обаче, които опират пешкира.

Германските медии и политици ще направят добре да не раздуват подобни случаи, но най-вече да не се излагат на подозрението в пристрастие. Та нали ако в германския отбор имаше някой германско-израелски футболист и мачът се играеше в Техеран, тогава никой нямаше да настоява той да участва в срещата.