След побоя, който полицията нанесе на демонстрантки в Истанбул

Мехмет Елкатмъш обича да говори направо. “Геноцид” – така нарече той американските бомбардировки срещу Фалуджа. Сега председателят на Комисията по човешките права в турския парламент Елкатмъш ще трябва да прецени едно събитие в собствената му страна. Той пристигна от Анкара в Истанбул, за да се запознае на място с информациите за побоя, който турски полицаи нанесоха на демонстрантките.

“Това, което се е случило, всъщност не биваше да се допуска. Уви, такива неща стават понякога навсякъде по света. Най-внимателно ще проучим случая в Истанбул.”

Елкатмъш обаче сякаш не се интересува толкова за пострадалите от побоя жени и мъже. Засега поне той си е насрочил срещи единствено с губернатора и шефа на полицията в Истанбул. А и сътрудниците му не са особено услужливи. Едва след многобройни телефонни обаждания човек успява да се добере до повече подробности. Елкатмъш засега няма да се среща и със самите полицаи-побойници. Достатъчно му било да поговори с техните началници, които, естествено, изобщо не са били на мястото на събитията.

Досега вътрешният министър е идентифицирал осем полицаи в рамките на своя вътрешен доклад, но нито един от тях не е отстранен от служба. И защо ли, след като правителственият ръководител Реджеп Таийп Ердоган лично се застъпва за полицаите и критикува демонстрацията:

“Че тя просто беше инсценирана заради европейците и после бе сервирана по съответния начин. Нашата полиция може би е реагирала прекалено емоционално, възможно е. Но не е станало нищо страшно, все пак.”

Междувременно и турските вестници сменят тона. Отначало те бяха шокирани от кадрите на побоя, но в момента сякаш повече ги дразни критиката на европейците. Най-големият турски вестник Хюриет дори твърди, че европейските медии подлагат Турция на “колективно пребиване с камъни”. Цялата турска преса напомня за много по-тежки полицейски произволи например по повод срещата на Г-8 в Генуа, където полицията дори уби един демонстрант. Много от коментаторите смятат, че Европа просто си търси претекст за дискредитирането на Турция. На сходно мнение е и премиерът Ердоган:

“Мигар такива неща не се случват на Запад? Защо нашите медии никога не се занимават с подобни инциденти на Запад или другаде по света? Защо Европейският парламент не се занимава със сходни случаи на Запад? Всъщност в момента става дума за нещо съвсем друго.”

Много турци се почустваха унизени от факта, че в началото на седмицата така наречената “тройка” на ЕС първо накара турския външен министър Абдула Гюл да я почака, а после го смъмри, сякаш е някакъв ученик. Вярно, засега никой официално не оправдава полицейското насилие, но опозиционният лидер Дениз Байкал все пак е самотен в своите публични изказвания:

“Като мъж аз се срамувам и искам да се извиня пред жените, с които са се отнесли по такъв начин.”

Все още не е ясно дали побоят ще има юридически последствия. Прокуратурата ще се занимае с жалбите по въпроса едва след като получи резултатите от вътрешното разследване на министъра на вътрешните работи.