След петролната среща на върха в Джеда

"Ние добиваме повече петрол - и можем да добиваме дори още повече." Заявлението на саудитската страна бе приветствано от всички участници в срещата. Само че то не доведе до падане на цената, напротив: тя се покачи в сравнение с предходния ден. Междувременно политическите събития и спекулациите на енергийния пазар оказват същото, ако не и по-голямо въздействие върху цената, отколкото ОПЕК. Към това се добавя естествено

растящото търсене

Китай и Индия имат нужда от все повече петрол, Америка и Европа купуват без намаляване на темпото. Освен това големите запаси на потребителите са почти изразходвани. Така че ако до три месеца на пазара наистина се предлагат ежедневно 250 000 барела повече, те със сигурност веднага ще се разпродават.

Сякаш се бяха предварително надумали, всички участници в срещата в Джеда поставяха на първо място хармонията: уверенията от саудитска страна, че са готови да удовлетворят всяко търсене, както и обещанието на Кувейт да повиши, ако се наложи, дневното производство, имаха за цел да успокоят разтревожените потребители.

Нож с две остриета

Критичните изявления на Иран или Алжир, които са против повишаване на производството, останаха без последователи. Високите цени носят наистина на производителите на петрол огромни пари (един милиард долара дневно само за Саудитска Арабия), но също и притеснения: растяща инфлация в страната и опасенията, че в перспектива потребителите ще преминат към други енергоизточници. Колкото по-скъп става петролът, толкова по-изгодни стават алтернативните енергии.

И тъкмо тук се крие основното послание на конференцията: петролът е една крайна суровина; без значение дали запасите ще стигнат за 50, 100 или за 150 години, един ден те със сигурност ще се изчерпат. Затова още по-важни от намаляването на цената на петрола са алтернативите, за които би трябвало да се замислим сега, а не след 50 години - а защо не съвместно с производителите на петрол, както предложи британският премиер Браун.