Славистиката в Германия

Олаф Матей учи полонистика в берлинския Хумболдт-университет. Всъщност той би трябвало отдавна вече да е приключил, само че от повече от две години не се предлагат необходимите езикови курсове. Малко са и семинарите по основната му специалност - а време няма: още от сега е ясно, че местата на доцентите, които се пенсионират, няма да бъдат отново заети.

Полонистиката - науката за полския език и култура - се води за екзотична специалност. Също както и другите така наречени "малки езици" - чешкия, например. Въпреки че става дума за езици на страни, които само след няколко месеца ще станат членки на ЕС, на дневен ред са съкращения на средствата, отпускани за изучаването им. Главният аргумент е силно намаляващият интерес. Миналата година езиковите курсове по славистика в университетите на Баден-Вюртемберг не са били и наполовина заети. Лудвиг Щайндорф, председател на сдружението на историците занимаващи се с Източна Европа, потвърждава, че интересът на студентите към този регион е главно икономически мотивиран:

"Днес има много студенти, които имат за втора специалност политология или журналистика и които са научили съответния език извън университета или пък като матерен език."

Затова в Баден-Вюртемберг се изготвят планове за съкращаване на петте института по славистика най-много до два. Други федерални области в Германия вече дадоха пример: известният със старите си традиции факултет по славистика на университета в Мюнстер не приема нови студенти, същото се отнася и за Билефелд и Росток, а в Свободния университет в Берлин от няколко години вече няма факултет по славистика.

Същевременно е ясно, че без сериозна езикова подготовка намалява нивото и на другите специалности, свързани с Източна Европа - както изтъква Улрих Щелтнер, председател на сдружението на гимназиалните преподаватели по славистика:

"Вече нямаме възможност за научен подход към различни страни на източноевропейските общества. Та кой може вече да прави това? Караме я само на това, което ни предлага, да кажем, полската или руската наука. Само че това не е в наш интерес. Ние трябва да имаме собствен поглед върху Източна Европа."

С това е съгласен и споменатият студент Олаф Матей, който казва, че германската икономика също се нуждае от компетентни специалисти, които познават културата и хората в Източна Европа: "Проникновеното познаване на една култура е възможно само със задълбоченото й изучаване. А такава подготовка е възможна само във факултетите по славистика."