1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Скъпо, грозно и не рита. Що е то?

Автор: Андрей Райчев/Редактор: Александър Андреев16 ноември 2009

По-младите вече не помнят този класически соц-виц. Това е българската машина за ритане. Нещо подобно посмя да каже министър Дянков за БАН: в смисъл, че е скъпа, остаряла и не прави открития. Коментар на Андрей Райчев.

https://p.dw.com/p/KXpV
Поредното местопрестъплениеСнимка: 2009 Concorde Filmverleih GmbH

В изявлението си за БАН министър Дянков прояви смелост, само дето погрешка каза "феодални старци", а може би искаше да каже "синодални". Но и феодални става, мен ако питате... Г-н Дянков обаче иде от Америка и просто не си представя какво си навлича на главата. Да беше поискал едновременната забрана на БСП и СДС, нямаше да е толкова застрашен от публични атаки. Сега като се почне... Впрочем няма нужда от предупреждението да внимаваме - ще бъде достатъчно шумно.

Simeon Djankow
Прав е, прав е...Снимка: Georgi Angelov/ikonomika.org

Прав ли е министърът?

Преди всичко обаче трябва да си зададем естествения "американски" въпрос: Прав ли е г-н Дянков? Да се вгледаме във фактите: Първо: От около 30 години в БАН няма направено значимо откритие. Второ: Ръководството на БАН се самоизбира: началството назначава директори на институти. Те "свободно" избират началството. Трето: Това струва годишно 100 милиона лева. Четвърто: Отделно като собственост на БАН са замразени няколко милиарда евро.

Пето: В целия свят въпросът е решен лесно: научният потенциал е придаден към университетите. А най-перспективните направления се водят от публично-частни дружества (защото носят огромни печалби и така се развиват по-бързо). Шесто: Сегашното, предишното и по-предишното ръководство на БАН подразбират, че науката губи пари "по дефиниция". А всъщност тя е най-печелившият отрасъл в света и в историята на човечеството.

Заден ход, строго мърморене или научна фантастика?

Прав е значи министърът. Но как ще се развие тази история? Отворени са три варианта. Вариант 1: "Заден ход". Обявява се, че министърът не е разбран добре. Прави се помирителна среща, след която "синодалните" внезапно благодарят на правителството. Причината е, че бюджетните им искания са повече от удовлетворени. Изобщо - мир и спокойствие. Цена: половин милиард лева за следващите четири години.

Klanginstallation von Ulrich Eller in der Galerie NEMO in Eckernförde
Какво ще последва: истинска реформа или само шум?Снимка: AP

Вариант 2 (най-вероятен): "Строго мърморене". Правителството изръмжава. "Феодалните" усещат, че могат да счупят дебелия, стар и приятен клон, на който седят. Заговарят за "реформа". Пенсионират двама-трима 80-годишни. Благодарят на правителството и съкращават (чудо!) бюджета си с 10 на сто. Е, не чак с десет, но така казват. Е, не чак съкращават. Но благодарят много.

Млъкни, сърце!

Вариант 3: "Научна фантастика". Правителството и парламентарното мнозинство дават самостоятелност на институтите в БАН. Обявяват сградния фонд за публична държавна собственост, за да се "издържа" науката не от продажба на недвижимост, а от дейност. Разрешава на институтите да правят каквото преценят, включително да се сдружават. Но без да получават държавни пари за издръжка, освен малко за старт. На втората година половината са загинали, но другата половина вече печели пари. Като университетите. Но млъкни, сърце! Не БАН е пред алтернатива, а правителството! И алтернативата е строга: реформа или шум.