1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Силната Русия и лошият Запад

2 ноември 2008

При поемането на президентския пост, Владимир Путин възприе типични за съветско време антизападни шаблони. Западът като "образ на врага" има дълголетна традиция в политиката на Москва, пише вестник "Ди Пресе".

https://p.dw.com/p/Fl9q
Партньори или съперници?

Западът е лош и най-вече американците. Този предразсъдък се корени дълбоко в съзнанието на руснаците, както показват резултатите от най-новата анкета на "Фондация обществено мнение". Половината от анкетираните окачествяват Запада като враг на Русия, който разрешавал проблемите си на руски гръб и който искал да навреди на руските интереси. "Почти 80 процента преценяват отношенията на Русия със САЩ като негативни, враждебни, хладни, а 40 процента класифицират като лоши отношенията с Европейския съюз.

Kaukasus Konflikt Georgische Soldaten
Русия отново се чувства като голяма военна силаСнимка: picture-alliance / dpa

Антизападна нагласа

Откъде идва това недоверие, тази неприязън на руснаците спрямо Запада? В актуална студия за берлинската фондация "Наука и политика" социоложката Сюзън Стюарт се опитва да даде отговор на тези въпроси. Тя констатира, че сегашната представа за Запада като "образ на врага" е в много отношения всъщност старата антизападна настройка още от времето на съветското господство, когато паралелът между вътрешни и външни врагове и разпалването на страх от вражески сили, които искат да обкръжат страната, се ширеше още след Октомврийската революция през 1917 година.

След влизането си в Кремъл Владимир Путин възприе и актуализира различни антизападни стереотипи, оформяйки ги в един

Hände weg vom NGO Demonstration in Moskau
Официалната руска политика вижда в действията на неправителствените организации "дългата ръка на ЦРУ"Снимка: AP

нов "образ на врага"

Сюзън Стюарт открива четирите кардинални послания, с които руското ръководство насажда сред руснаците представата за лошия, за злонамерения Запад. Това са твърденията, че Западът завиждал на руските природни ресурси, че Западът се опитвал чрез неправителствени организации да предизвика в Русия революция по подобие на тези в Украйна и Грузия, че Русия отново можела да се гордее със себе си. Тази положителна картина, подчертава Сюзън Стюарт, подкрепя развитието на една държавна идеология с цел да бъдат оправдавани определени вътрешно и външнополитически мерки, както и дежурното послание: "Врагът е сред нас", което съвсем ясно е насочено срещу вътрешни опоненти като неправителствени организации и опозиционни партии.

За Сюзън Стюарт няма никакво съмнение, че сред руското население версията за вражеския образ на Запада се натъква на известни симпатии. Сюзън Стюарт не смята, че при президента Медведев ще може да бъде обезсилен този пропаганден шаблон, който е основен елемент в една новоозараждаща се идеология.