Сертификация на разрухата
21 ноември 2008Новият български закон за енергийната ефективност е доста революционен. В него има изисквания, които задминават и германската наредба за пестене на енергията от 2008 година. А е всеизвестно, че Германия е водеща сред европейските държави по отношение на защита на климата и пестенето на енергия.
Положително е, че законодателят се е захванал с енергийната ефективност и че въвежда изисквания към собствениците на сгради. За страна като България, която е прочута с едно от най-ниските нива на енергийна ефективност в Европа, това безспорно е напредък. Само че крайностите, до които се достига в новия закон, едва ли ще доведат до някакъв резултат. По-скоро отново ще се развихри
увърдената традиция да се заобикалят разпоредби
Предвидено е например, собствениците да притежават сертификат за енергийна ефективност, ако продават имота или го дават под наем. Като се има предвид катастрофалното положение, в което се намират 90% от жилищните сгради в България, бих казала, че ползата от подобни енергийни сертификати е съмнителна.
Освен ако някой не копнее да докаже очевидния факт, че сградният фонд е занемеран от десетилетия насам, че не се полагат най-елементарни грижи по опазване на строителната субстанция, че има престъпно нехайство, довело дотам, че се роди понятието сгради-убийци. Ако някой сега е решил да сертифицира цялата налична разруха, това може да му донесе добри приходи, още повече, че фирмите за енергиен одит са малко. Друга рационална полза обаче едва ли има.
Странно е също намерението, всичко да стане изведнъж, на часа, моментално. За сравнение - Германия предвиди гратисни периоди за въвеждането на сегашните енергийни сертификати. Освен това даде възможност за избор между два различни варианта - единият от които излиза значително по-евтино на собственика. Също така странно е, че в българския закон е предвидено да има глоби за неизпълнението на предписани модернизационни мерки, докато в Германия препоръките, съдържащи се в "енергийния паспорт", нямат задължителен характер за собствениците. Тоест, разчита се на личния им икономически интерес да влагат средства за модернизация. Този интерес, разбира се, "заработва" много по-лесно, когато пазарът на имоти е с реални, а не с изкуствено-раздути цени, но това е друга тема.
По-добре с малки крачки напред, отколкото с големи крачки на никъде
За подобряване на енергийната ефективност в България би трябвало да се тръгне по пътя на малките, но последователни крачки - като се залага на разяснителна работа за пестенето на енергия, като се отпускат данъчни преференции за онези, които топлоизолират сградите си и правят модернизации на отоплителната инсталация и като се контролира, дали собствениците правят необходимото, за да поддържат сградите в добър външен вид.
Едва когато всичко това стане масова практика, ще дойде ред и на сертификатите за енергийна ефективност. Засега те са абсолютни ненужни.