Сезирането на Съвета за сигурност на ООН няма да реши спора за иранската ядрена програма

Джордж Буш успя да наложи искането си: в крайна сметка въпросът за иранската ядрена програма ще бъде поставен пред Съвета за сигурност на ООН. Американският президент има повод за задоволство, но дали сезирането на Съвета за сигурност ще доведе до очакваните резултати, е съвсем друг въпрос.

Буш прави всичко възможно, за да предотврати производството на ядрени оръжия в Иран. Всичко зависи в крайна сметка от решението, което Техеран ще вземе с оглед на новата ситуация. Една от възможностите е, Иран да ограничи или прекрати изцяло сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия. Това би се равнявало на Пирова победа за Вашингтон, тъй като по този начин Иран би могъл да извършва, без да бъде контролиран, точно това, в което бива по настоящем обвиняван, но което не може да бъде доказано.

Експертите на Международната агенция за атомна енергия ще са принудени да заемат окончателно позицията на шефа си Мохамед ел Барадей, който вече многократно заяви, че не може да бъде доказано дали иранската ядрена програма преследва действително единствено мирни цели. Странна формулировка като се има предвид факта, че при липса на доказателства е валидна презумпцията за невинност.

С оглед на всички тези неясноти се налага все повече впечатлението, че кампанията срещу Иран е политически мотивирана. Крайно учудващ е затова фактът, че европейците, които първоначално се застъпваха за дипломатическо решение на спора и бяха скептично настроени към американските аргументи, ги приемат сега, без да ги подлагат на каквато и да била критика.

При това на всички би трябвало да е ясно, че сезирането на Съвета за сигурност няма да реши спора за иранската ядрена програма. Най-малкото поради това, че Съветът за сигурност така или иначе няма да посегне към най-опасното си оръжие – налагането на санкции. Китай и Русия – две от петте постоянни страни-членки на Съвета – са твърдо против това.

Вашингтон знае всъщност много добре, че сезирането на Съвета за сигурност няма да допринесе за намиране на адекватно решение на спора. Също предложението за налагане на т. нар. “меки” санкции, като ограничения за пътуванията на ирански политици, е крайно безсмислено, тъй като САЩ ги прилагат така или иначе вече години наред.

Вратата към намирането на мирно решение на спора е все отворена, заявяват с надежда повечето американски и европейски политици. Те самите хлопнаха обаче тази врата. И ако не спомогнат възможно най-бързо за повторното й отваряне, тя ще остане завинаги затворена.