Световната младежка католическа среща и ценностите на младите

Консервативен, но сексуално разкрепостен, привързан към традицонните ценности, но със собствени и доста разтегливи представи за морал, фиксиран върху забавленията и успеха в живота, но християнин, в крайна сметка неуловим от клишетата на възрастните. Това е приблизителният портрет на младия човек в Германия (а и другаде в Европа) днес – след сексуалната революция, след падането на Стената и 11 септември 2001, във въртопа на глобализацията и виртуализацията. Трудно смилаема е констатацията, че хора от едно и също поколение (а донякъде и едни и същи) участват в гръмогласния, разголен, разгулен и дори вулгарен “Парад на любовта” в Берлин и в Световната младежка католическа среща, която върви в момента в Кьолн. Но за младите явно противоречие няма – и двете са “купон”, и двете създават уюта на общността, и двете отправят разбираеми и съчетаеми морални послания (“любов” и “вяра”), и двете заместват политическия ангажимент. Защото ако днес има някакво съществено поколенческо противопоставяне, то минава именно по линията политизираност-аполитичност. Днешните млади хора в Германия (и не само в Германия) все по-трудно намират свои собствени идентификационни маркери. Здравото семейство, добрата кариера и къщичката с градинка са за тях дори по-желан жизнен модел, отколкото са били за родителите им. От своя страна пък родителите ходят заедно с младите по концерти на Бритни Спиърс, пазаруват заедно с тях в марковите магазини и дори носят същите дрешки. Класови, кастови или сексуални ограничения почти няма, тоест – броят на възможните точки на идентификационни конфликти между поколенията клони към нула. Какво друго им остава на младите, освен да зарежат бащиното рало в неплодородната политическа нива и да заявят, че не желаят да оправят света?

Разбира се, и това не е съвсем така. И тук опитът на възрастните да подредят света според собствените си представи удря на камък, защото сред младите има и политически ангажирани групи – нека да споменем само антиглобалистите. Но младежката сцена в Германия и в Европа вече е толкова фрагментирана, че антиглобалистите просто се губят някъде сред останалите “изкуствени племена”, които според социолозите само в Германия наброяват между 400 и 600. Групи със свои кодове и ритуали, със свои езици и йерархии, които са непрозрачни и непознаваеми за останалите: геймъри и байкъри, хакери и рапъри, скинари и рейвъри, сатанисти и вегетарианци, защитници на животните и футболни хулигани...

Стотиците хиляди млади християни, събрали се на Световната католическа среща в Кьолн, го потвърждават: в глобалния, неподреден и застрашително динамичен съвременен свят, всеки търси сигурна ниша. Католическата църква малко непохватно се опитва да я предложи на младите, превръщайки папите в звезди, литургиите – в поп-концерти, а строгите си сексуални норми – в обект на публични дебати. И ако този “проект” продължи да се развива – в съзвучие, между другото с все по-интезивния стремеж на младите към някаква нова спиритуалност – християнството неочаквано може да преживее незапомнен от векове разцвет.