Световната банка хвали Сърбия за усилията й да реформира националната икономика

�ската държава. От икономическа гледна точка обаче Сърбия крие приятни изненади.

През 1974-та година Слободан Милошевич заема шефското кресло на югославския газ-концерн Техногаз. Това е първият ръководен пост за мъжа, който години по-късно като политик извежда страната си в международна изолация и война. Днес шефското кресло на Техногаз заема германец. Преди десет години концернът бе закупен от хесенската фирма Месер-Грийсхайм. Днес концернът извършва доставки за всички балкански държави и е водещ износител на кислрод, аргон и азот. Директорът на концерна Ернст Боде прави положителна равносметка.

“Никога досега не сме сключвали толкова много нови сделки колкото през тази година.”

Най-новият проект на концерна е съоръжение за разграждане на въздуха, изградено в близост до Белград и на стойност близо 40 милиона евро. Ернст Боде познава добре страната, в която работи. Той е за пръв път в Сърбия преди осем години. Днес нещата са по-различни, казва Боде, като добавя, че промените са в положителна насока.

“Икономиката и политиката работят вече независимо една от друга. Политическата ситуация е все още доста сложна, и въпреки това нещата се развиват много по-добре. Икономиката отбелязва стабилен ръст, слава Богу. Концерните не се оставят да бъдат контролирани от ръководните органи на политическата власт. Това е основната разлика спрямо миналото. Едно време влиянието на политиката в икономиката беше много силно. Днес икономиката расте, а политиката е сякаш в застой.”

Действително Сърбия е на път да проиграе шансовете си за европейска интеграция. Причината за това не е от икономическо естество. Точно обратното: в доклад на Световната банка през 2005-та година Сърбия заема първо място по отношение на усилията за реформиране на националната икономика. Радостта от такива добри вести бива помрачена от недоволството по отншение на политическата обстановка в страната, казва Марен Диале-Шелшмид от представителството на германската икономика в Белград.

“Интересен е фактът, че тукашните концерни са доволни от работата си в Сърбия. Нашият основен проблем е да намерим инвеститори за един пазар, който в Германия е познат единствено от негативните заглавия във вестници и списания. Който обаче се реши да дойде в страната и да води разговори тук, в повечето случаи е приятно изненадан.”

Сръбската икономика запази много от положителните си страни въпреки продължилата години наред политическа и икономическа стагнация, продължава Диале Шелшмид.

“Основното предимство на сръбската икономика е наличието на висококвалифицирана, но сравнително евтина работна ръка. Освен това сръбската държава има важно стратегическо положение.”

Ако се съдеше само по икономическото развитие на Сърбия, страната би имала добри шансове за реализиране на европейските си амбиции. Политиката обаче се явява като спирачка в това отношение, казва Диале-Шелшмид.

“За Сърбия е много важно да поднови присъединителните преговори с ЕС, като важно е не толкова пълноправното членство на страната, колкото волята да поеме курс в посока Европа.”

Може би новото сръбско правителство ще се окаже в състояние да изпълни исканията на ЕС.