Светли нюанси в сивата икономика

Някои медии са изтълкували 12-те престъпни дейности, споменати в доклада на ЕК, като „пазарни субекти”, а всъщност става дума за обособени престъпни пазари като проституцията или наркотрафика, обяснява анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов. Парите, които се въртят в т.нар. ”черна” икономика, влизат в „сивата”, но знак на равенство между двете не може да се постави. Сивата икономика обхваща и легални дейности, които по някакви причини не отговарят съвсем на регулациите - например плащането на ръка на  съсед, който ти е направил дребен ремонт. Вярно, в случая съществува недеклариран доход, но това не може да се сравнява с дейностите, забранени от закона.

Въпросът е интересен, макар че е трудно да се борави с точни числа, смята  Петър Ганев от Института за пазарна икономика. От едната страна са чисто криминалните дейности със съответните незаконни приходи, които няма как да се легализират, а от другата е сивата икономика, където се прикрива оборот, заплати се плащат под масата, укриват се данъци. Икономистът е убеден, че фискалният ефект от черната икономика би могъл да се появи по-скоро чрез необяснимо забогатяли конкретни фигури, които впоследствие могат да бъдат атакувани с новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Само че никъде, дори и в развитите държави, този механизъм не е сработил до степен да се превърне в основен източник на държавни приходи. По-интересното е, според Ганев, дали в България има място за дебат за узаконяване на дейности като проституцията, например? 

Радост в мъка, мъка в радостта

Сивата икономика често има и положителен социален ефект, тъй като създава някакви работни места. Вярно, тя изкривява пазара, но дори и така сенчестото стопанство действа като буфер срещу кризата в България, пояснява Ганев. Тодор Ялъмов също е убеден, че сивата икономика има и плюсове, и минуси. Бившият икономически министър от ГЕРБ Трайчо Трайков бе казал: „По-добре сива, отколкото никаква икономика” и е прав, но... дяволът се крие в детайлите, подчертава Ялъмов. Той припомня как в годините на прехода изсветляването на определен сектор е ставало не пазарно, а с подкрепа на държавата в полза на определени играчи. Пазарът на видеокасети в началото на 90-те, например, в който съществуваше голяма конкуренция, бе ликвидиран със силови средства от държавата. Която помогна на малка група играчи да монополизират този пазар.

Друг пример: навремето във Варна публичният общински транспорт работеше неефективно, което нарои многобройни малки предприемачи, извършващи транспортни услуги. Всички бяха доволни - гражданите, че се придвижват, дребните предприемачи - защото не плащаха данъци и возеха хората в евтини паянтови „маршрутки”. В даден момент едрите предприемачи решиха, че този пазар е много доходен, наложиха чрез държавата свои стандарти за качество, изхвърлиха конкуренцията и поеха бизнеса. Степента на просветляване и затъмняване на сивата икономиката в крайна сметка зависи от политиците, които чрез съответното законодателство и контролиращите изпълнителни агенции влияят пряко върху „блендирането” в сивата икономика, убеден е Тодор Ялъмов.

Дискретният чар на сивите схеми

Пред колкото повече трудности се изправя бизнесът – тромава администрация, политически и корпоративни интереси, кризисна икономика, толкова повече посивява, допълва Петър Ганев. Така или иначе, обаче, правилата на играта започват да влияят. През последните години в България се забелязва малко по-голяма непоносимост към  сенчестите практики, и дори и на местно ниво по-сериозните бизнесмени все по-рядко прибягват към сивите схеми. 

Всъщност икономиката няма цвят, тя съществува преди държавата, преди законите, и решението да се криеш или не от властите идва на следващ етап, пояснява Ганев. Естествено практиките в сивата сфера крият много рискове, тъй като работещите в нея не са трудово защитени и не могат да претендират за неизплатени възнаграждения по съдебен път, понеже нямат договори. Но фактът, че работник, работодател, а често и клиенти доброволно „скачат” в сивото показва, че тази практика в България все още се приема за нормална.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Б. Михайлова