САЩ: нов хаос след изборите?

Само че Ралф Нейдър, защитникът на интересите на потребителите и на околната среда, може да тегли черта на сметките на бившите си съюзници, ако - както оповести - наистина се кандидатира отново. Демократите са убедени, че изгубиха последните избори именно заради Нейдър, който лиши техния кандидат Ал Гор от решаващите три процента от гласовете.

Донякъде изходът от изборите зависи от способността на партиите да мобилизират традиционните си избиратели. При демократите това са чернокожите, природозащитниците, профсъюзите, неомъжените работещи жени, както и либералните католици, протестанти и евреи. Републиканците пък се опират на консервативните католици и протестанти, белия Юг, бизнеса, оръжейното лоби и последователите на един примитивен американски национализъм. Латиносите са раздвоени, но все пак в мнозинството си предпочитат демократите. Горната средната класа е доволна наистина от икономическата политика на Буш, но не може да приеме репресивната културна политика и хомофобията на републиканците. Белите протестанти от работническата класа, които се чувстват застрашени от феминизма, гласуваха в продължение на три десетилетия за републиканците. Техните кастрационни комплекси винаги са надделявали над икономическите им интереси. Пред заплахата от безработицата обаче те биха могли отново да се обърнат към демократите.

Изглежда че стопанският растеж в Америка стагнира понастоящем. Въпреки растящите печалби, безработицата остава твърде висока. Иракският провал подкопава допълнително реномето на Буш. Но евентуално ново нападение на ислямистите срещу САЩ би могло да укрепи изборните шансове на сегашния титуляр.

Американските медии помагат на Буш, защото избягват да тематизират стопанското и социалното неравенство в страната. Що се отнася до Кери, те критикуват характера му, но мълчат относно политическите му цели. Единствено по темата Ирак медиите си възвърнаха междувременно известна независимост и не функционират вече като нацисткото министерство на пропагандата, както правеха през изминалата година и половина. Но все пак американските медии продължават да отстояват фундаменталното теологическо убеждение на нацията, което гласи: Бог е избрал Америка, да насажда право и ред в света.

Решението на Върховния съд, постановяващо съдебните права на затворниците в Гуантанамо, осуети превръщането на Америка от република в абсолютна монархия - и насърчи опозицията. Същият ефект имаше и надигането в редовете на военните и външнополитическата бюрокрация срещу администрацията Буш. Сега легионите на десните се опитват да отвърнат на удара, още повече че напоследък Кери проявява голямо умение при събирането на изборни дарения.

Както Кери, така и неговият вицепрезидент Джон Едуардс гласуваха за войната срещу Ирак. Сега обаче много демократи са за бързо изтегляне оттам. Кери говори за завръщане към мултилатерализма. Същевременно той се позовава на "отговорността" на Америка да продължи да ръководи света.

Мнозина в Европа разчитат на изборно поражение на Буш. Само че именно липсата на сплотеност и слабостта на Европа позволиха на Буш да извърши такива пакости по света. Докато Европа не се представи като убедителна алтернатива на американската хегемония, на онези демократи, които се стремят към фундаментална промяна във външната политика на Вашингтон, ще им бъде трудно да насочат едно правителство на своята партия в желаната посока. Дали изобщо ще се стигне до такава ситуация разбира се е твърде рано да се каже.