Само помощ отвън може да спаси демокрацията в Зимбабве

Правителството на САЩ иска развитието на събитията в африканската страна да се обсъди в Съвета за сигурност на ООН. Пълномощникът на ЕС по външната политика Хавиер Солана окачестви изборите в Зимбабве като "пародия на демокрацията". Ала ситуацията в Зимбабве не съдържа ни най-малка доза комизъм. Там на власт е

яростна и брутална диктатура

която нанася удари срещу всички и всичко в страната, откъм демократически инициативи и инакомислие. Само така може да се разбира и изявлението на самодържеца Мугабе, че в случай на изборно поражение срещу Цвангирай е готов да поведе война.

Режимът всъщност започна тази война още на първия изборен тур. Професионални биячи бяха пуснати в ход срещу привържениците на опозицията. Опозиционният лидер Цвангирай бе на няколко пъти арестуван, пречеше се на предизборните му митинги, орязваше се всяка информация за страната, така че никой да

няма реална представа за измеренията на терора

След първия тур на президентските избори са убити и изтезавани до смърт най-малко 85 души.

Насилнически е нелигитимни нарича Цвангирай действията на Мугабе през последните седмици. И си направи съответните изводи: да не участва в балотажа. За режима сега всичко е просто и лесно: Мугабе ще продължи да ръководи държавата, както през последните три десетилетия. Че не бива да се случва това е единното мнение на европейците и американците, които искат положението да се разгледа от Съвета за сигурност на ООН. Мнозинство за ясна резолюция обаче не може да се очаква.

И посредникът Табо Мбеки, който вече изгуби доверие и в Южна Африка, на която е президент, продължава да дърдори за диалог и консенсус, смесвайки в риториката си извършители и жертви. Африканските съседи изоставят народа на Зимбабве в

борбата срещу тиранията на Мугабе

Борбата е твърде неравна, за да може да се води само от населението на страната. Милиони граждани на Зимбабве са зад граница, останалите в страната са изложени безпомощно на насилието и произвола. Без помощ отвън народната воля няма да може да се наложи, това е очевидно. Добро е предложението на генералния секретар на световната организация Бан Ки Мун, изборите да бъдат отложени, а Обединените нации заедно с Африканския съюз и с Южноафриканската общност за развитие да започнат да търсят разрешение за политическата криза. Също така ясно е, че всяка интервенция отвън може да стане само с подкрепата на африканските съседи. Само те в крайна сметка могат да предотвратят продължаването на терора и потисничеството на Мугабе. Време е следователно за нова Африка да се съизмерва със самоопределените мащаби и най-сетне да се активизира.