„Само не война”

„Иранска бомба или бомбардирането на Иран. Франция иска да спести тази алтернатива на Европа” пише „Ди цайт”. В статията четем:

Засега ескалира само риториката. Само че изострянето на тона в обществения диспут за атомната програма на Иран е ужасяващо. „Светът трябва да се подготви за най-лошото”, предупреждава френският външен министър Бернар Кушнер. За най-лошото? „Това, казва Кушнер е войната”.

Война! Тя се води от четири и половина години в съседен Ирак. И докато американската нация се разкъсва над въпроса за изтеглянето на войските й от Ирак, правителството на Буш внушава тихо, но упорито , че най-голямата опасност идва от Техеран. От хаоса в Ирак печели само една държава, предупреждава Буш и обръща реалностите с главата надолу. Защото в действителност режимът в Техеран укрепна най-вече в резултат на свалянето на иракския диктатор Саддам от власт и изгонването на талибаните от Афганистан. Сега укрепналият режим в Иран служи като аргумент на Буш за оставането на войските му в Ирак.

Още преди време някои наблюдатели подхвърлиха цинично, че Буш води война не там, където трябва. За разлика от Саддам, казваха те, Иран наистина майстори бомба. Точно иранските фундаменталисти изнасят оръжие , подстрекават в борбата срещу умерените арабски правителства и застрашават съществуването на Израел. Буш иска смяна на режима в Техеран, но не прави нищо за това.

Защо тонът спрямо Техеран се изостря точно сега? Най-просто обяснение гласи: на Буш му остават само 16 месеца в белия дом. Напълно възможно е, той да си е поставил за цел до края на мандата си да премахне опасността от иранска атомна бомба, която според него застрашава Израел. И френският президент Саркози заяви: „ За мен един въоръжен с атомна бомба Иран е неприемлив”.

Това е консенсус в Европа и Америка. Ето защо досега всички опити за вкарване на клин между съюзниците, се провалиха. Какво обаче трябва да се направи срещу режима на Ахмадинеджад, който твърди, че ядрената му програма служи единствено и само за мирни цели. Да се затегнат вече съществуващите санкции срещу Иран?това би могло да е верният път. Само че руснаците и китайците се колебаят, дали да тръгнат по него, страхувайки се за търговията и инвестициите си. Ето защо Москва и Пекин искат повече време за преговори с Техеран. Вашингтон обаче притиска и заплашва. Не случайно точно след срещата си с Буш през лятото Саркози заяви в първата си реч, посветена на френската външна политика, че светът е изправен пред катастрофална алтернатива: „Иранска бомба или бомбардирането на Иран”.

Сега Саркози предлага затягане на санкциите, ако се наложи дори и без решение на Съвета за сигурност на ООН. Посланието му към руснаците и китайците гласи: Ние смятаме да увеличим натиска над Техеран и без вас, защото сигурността на Израел и стабилността в Близкия изток са по-важни за нас отколкото сделките ни за газ и нефт. В същото време Саркози предупреди европейците: Не вярвайте , че Буш може да бъде спрян, ако реши да бомбардира ирански атомни съоръжения. Ако не искате война, тогава засилете икономическия си натиск спрямо Техеран. Или както казва френският външен министър „ Да се подготвим за най-лошото, за да го предотвратим”. Това е рискована стратегия, която предполага рационални действия от всички страни. Това едва ли може да се очаква със сигурност от иранския президент Ахмадинеджад. Той от сега се радва на това, че с изтеглянето на американските войски от Ирак, ще има възможност да запълни оставения от тях властови вакуум в региона. Можем ли да сме сигурни, че Буш ще действа разумно? Ако санкциите срещу Иран не помогнат, американският президент би могъл да прибегне до бомбардировки над страната. С това обаче той ще развърже всички зли кучета в региона: от Хизбола до Хамас. Не бива да се стига до там”, предупреждава в последния си брой седмичникът Ди цайт.